Бертран дьо Борн
Харесва ми, когато пролетта…

Харесва ми, когато пролетта

тревите никнат и цветя цъфтят,

харесва ми да слушам в утринта

на птиците как екне пак гласът

в горичките раззеленени.

Харесва ми да видя в ранина

палатки и развети знамена

и първа радост е за мене

да видя на полето най-отпред

ездачи с тежки брони в боен ред.

 

Когато на тръбачите вестта

подгони всички хора и страхът

ги шиба, аз споделям радостта,

че рицарите вече са на път.

Харесва ми да гледам упоено

как замък обсаден е на война

и крепостите са в развалина,

а армията вече е стълпена

край крепостния ров, където ред

стърчащи колци прави смъртоносен плет.

 

Харесвам на сеньора дързостта,

в атака литнал не за първи път

на бойния си кон, че смелостта

повдига и на другите духът.

От неговата дързост вдъхновени,

бойците следват го и ето на,

в най-люта сеч и страшна кръвнина

от страх и от умора са спасени,

че никой подир туй не е приет,

следи от рани няма ли безчет.

 

Отекват пъстри шлемове в пръстта

и щитове пробити вред стърчат,

но щом разгорещена е кръвта,

васалите пробиват смело път,

конете цвилят, от ездач лишени,

убитите са в смъртна бледина,

а който влезе в лютата война

от рицарите, стройно наредени,

си мисли само да сече наред —

убит е по-добре от пленник взет.

 

Признавам, не влече ме сладостта,

с която лъжем грешната си плът,

тъй както вдъхновява ме стръвта

на битката, на рицари викът

от две страни, конете строполени

и зов за помощ, сглъхнал в тишина,

и падналите в рова, за злина

слаб и велик в смъртта са изравнени,

и мъртви виждам с лик посърнал, блед —

строшени копия стърчат отвред.

 

Бароне, средствата са пропилени,

залагайте села, земи наред —

войната първо дело е по ред.

 

Туй, Папиол, е присърце за мене,

но бягай при сеньора по-напред,

кажи му, че мирът е най-проклет.