Гилйем де Бергедан
От песента ти, чуй ме, съм, ластовке…

От песента ти, чуй ме, съм, ластовке, смутен

и питам се какво ли ти искаш днес от мен;

досаждаш ми, от сън ме ти сега лишаваш,

а след Жиронда скръб за мене се задава

и щом не носиш пак поздрави от нея,

защо ли да те слушам да бъбриш и да пееш.

 

От вашата любима съм тука устремен,

че тя за вас милее и мисли ви цял ден.

Да беше като мене тя пъргава такава,

в леглото ви отдавна да бе дошла тогава.

Но тъй като не знае страната ви къде е,

тя прати ме да питам за вас, а и за нея.

 

Хей, лястовичке, туй е за мен особен ден —

към теб да бъда трябва любезен и почтен.

И Господ Бог дано над тебе се смил яза,

който създал е всичко — земя, море, дъбрава.

И щом обидна дума да изрека не смая,

надявам се и ти за мене да милееш.

 

Сеньор, онази, гдето тук ме изпраща мен,

накара ме да сторя обет един свещен —

че аз ще ви припомня за роклята кафява,

за златната халка, що тайно ви венчава,

а също си спомнете — щом любовта прие я,

с целувка ви дари онази дивна фея.

 

Във свитата на краля от днес съм зачислен,

в Тулуза да го следвам сега съм задължен.

Но знайте, че кой каквото за мене да разправа

край китната Гарона в зелената морава,

пред всички ще участвам в преборване за слава

и туй не са хвалби, а с право се гордея.