Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2015 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2015 г.)

Издание:

Снегът зеленина сънува

Антология на провансалската лирика

 

Подбрал и превел от провансалски: Симеон Хаджикосев

 

София, 1990

„Народна култура“

 

Jacques Roubaud

Les Troubadours, anthologie bilingue

éd. Seghers

Paris, 1971

 

Подбор, предговор и превод © Симеон Хаджикосев

Библиотечно оформление © Петър Добчев

 

Съставител: Симеон Хаджикосев

Първо издание

Литературна група — ХЛ 04/9536672211/5559-11-90

 

Редактор: Кирил Кадийски

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Здравка Славянова

 

Дадена за набор: май 1990 г.

Подписана за печат: август 1990 г.

Излязла от печат: ноември 1990 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 11

Издателски коли 9,24. УИК 11,41

 

Цена 2.05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, София

ДП „Димитър Благоев“, София

История

  1. — Добавяне

Върху звука игрив на песента

наслагвам думи и пиля смирен,

за да останат верни и добри,

и след като е дялкала пилата:

така Амор пили и украсява,

а песента ми с него е сродена,

че той над доблест и над чест владее.

 

Със всеки ден расте ми доблестта —

на най-добрата аз съм подчинен,

не, най-добра в света е тя дори,

неин съм от петите до главата

и вятър леден даже да повява,

от любовта, в сърцето ми стаена,

и посред зима в лято аз живея.

 

Вглъбен в молитви, бягах от света,

десетки свещи палех всеки ден,

дано се Господ с мене примири,

да ме дари чрез нея пак с отплата;

косата руса щом й съзерцавам,

снагата стройна, бяла, озарена,

и, мисля, всичко бих сменил за нея.

 

Така голяма в мен е обичта,

че чувствувам се вече притеснен

внезапно някак да не прегори.

Сърцето й е птица в небесата,

над моето се лесно извисява,

та тя за господарка е родена —

дюкяна, а и майстора владее.

 

Не ща на Рим земите и властта,

не искам да ме правят папа мен,

ако не я съгледам пак в зори:

сърцето ми по нея в плам се мята,

ала не ще ли да ме изцелява

поне с една целувка умилена,

нима тя истинска убийца не е?

 

Макар че съм съсипан от скръбта,

от обичта не бягам съкрушен,

макар със самота да ме мори —

изпилвам всяка рима в самотата,

а любовта като орач ме уморява.

(Дори едно яйце по-малко стена,

над Монкли Аудйерна тъй се смея.)

 

Арнаут аз съм, гоня ветрове за слава,

на лов за зайци с бивол ей ме мене,

срещу реката плувам, не по нея.

Край