Арнаут Даниел
Ветрец с ухание горчиво…

Ветрец с ухание горчиво

сред гъстите гори

повява,

ала килимът от листа

и клюновете криви

на птичките кресливи

смекчават всеки шум;

по два

и не по два,

за да се постарая аз

да кажа сам

неща приятни

за кея на мнозина,

която в бездна ме покити

и може би се смърт задава,

ако скръбта не ме убие.

 

Бе ясна и красноречива —

сияние в зори,

тогава

избрах очите, ключ към същността,

че са красиви,

а двете шипки диви

са като таен кум,

едва-едва

молба мълвя —

приятно е да чуеш глас,

зов полуням,

думи добри и деликатни

за моята любима,

която взора ми засити

и аз й служа до забрава

и цял съм неин, не го крия.

 

Амор лекува и убива,

сломен съм, повече дори,

без слава

да ме отвергне може тя —

грях нечестив и

я си отивай,

а всъщност съм любовник с ум,

верен — това

не са слова,

ала сърцето е без глас,

укрива там

истини златни

и сняг макар че има,

целувка ми дари ти,

сърцето тя да охладява,

балсам по-драг не знаем ние.

 

А ако е миролюбива

онази, що ме покори,

да ме остави

да вляза на Амор във крепостта,

молбите диви,

жалостиви

ще поднеса отвън, на друм,

но не брътвя

днес за това,

че ще съм мъртъв аз,

и страдам, знам,

а е приятно,

ако склони и надари ме,

с което ставаме честити,

но с друга да се забавлявам,

не е то радост, а просия.

 

Лице така красиво,

че страст да разгори,

жарава

за мен й стана гордостта,

неподатлива

за щенията живи,

с които съм сроден наум,

и затова

най-зли слова

не ще ме разделят със вас,

не гонят ме насам;

богатства, злато

за мен не са любими,

дотолкоз не ценя парите,

но вас аз обожавам,

тъй Бог днес милостта не крие.

 

Сега грижливо

мелодия и ритъм подбери,

да утолява

на краля домакин потребността.

Не са там пестеливи,

цените двойни биват

и се поддържат с ум —

дар, пиршества

ще назова

ония, що харесвам аз.

Но взри се в пръстена голям,

просветне ли към тебе златно.

Не вярвам ден да има

на Арагон далеч от благините —

сърцето пак там пожелава

да иде, но ме сдържат тия.

 

Да сключим договор със вас:

сърцето ще се взира там

през вечерите ароматни

във нея, в моята любима.

Не ще Арнаут уязвите,

далече е от страст лукава,

тъй както ясен ден от сприя.