Пейре Видал
На хубавото време прелестта…

На хубавото време прелестта

през лятото възражда ме и мен,

на птиците цвъртежа упоен

ме радва, радват горските цветя.

Което всички радва, не е грях,

и мен че радва, скоро аз разбрах.

Насладата към мене се задава,

тя плът и дух ведно успокоява.

 

Амор не ми отнема радостта,

Амор държи ме в своя сладък плен,

чрез него аз съм горд и вдъхновен,

чрез него опознавам горестта.

Чрез него любовта с един замах

превзе ме и без воля се видях.

Любезността почитам оттогава,

делата ми Амор щом направлява.

 

Приятна ми е, скъпа, мисълта,

че съм от красотата ви сразен,

а вас ви славят всеки божи ден

и мен диви ме тази красота.

От тази красота аз онемях

и миг по-късно вече влюбен бях.

Приятно е за вас да промишлявам,

да ви обичам, да ви обожавам.

 

Вас Господ Бог дари ви с милостта,

щом сам от доблестта ви е пленен.

И аз от него ще съм опростен,

че се смирих пред вас, пред скромността.

Ала клеветници, лъжци, разбрах,

не люби Господ — нека тръпнат в страх.

Бог любовта изящна одобрява,

а скуката навеки запретява.

 

Копнея да ви зърна, скъпа, та

затуй съм толкоз тъжен и сломен,

от вас е моят жребий предрешен

и крал да стана ви е във властта.

Такъв магнит в очите ви видях,

че друго да желая ставам плах.

Добра бъдете, скъпа, и тогава

едничко милост ще ви направлява.

 

О, радост чиста, връх на любовта,

чрез теб светът се вижда обновен

и аз самият ставам възроден,

че превъзхожда всяко благо тя.

Пред всичко друго радостта избрах

и вас, любима, с нея пожелах,

та радостта сега ме придружава

и ви желая щастие и слава.