Гауселм Файдит
От глъбините на морето…

От глъбините на морето,

на сушата от злия плен,

от фарове по бреговете

днес, слава богу, съм спасен.

За всичко преживяно там

сега ще мога да разправя —

за мъките, опасността,

щом Бог ме върна на света —

докоснах в Лимузен пръстта,

отгдето тръгнах в скръб тогава,

а се завръщам с чест и слава,

благодаря за участта.

 

Благодаря отдън сърцето,

че пожела да бъде с мен

и върна ме на ширинето,

там, гдето, с къс земя снабден,

си по-богат от всеки, знам,

въз друга някоя държава,

че само тук любезността,

добрите думи, благостта,

на дамата ти милостта,

която път е към прослава

и сладостни надежди дава,

по-скъпа е от куп неща.

 

Ах, пее ми сега сърцето,

че радост, драгост са край мен,

наслада — всичко, за което

на вас съм вечно задължен.

Чешмите, ручеите там

душата ми развеселяват,

лъките вред в околността,

далече от опасността —

мистрал, борей зове се тя,

ни корабът се наклонява,

нито пирати ужас всяват,

ни тръпнеш в гибелни места.

 

И който да смили небето,

на тия мъки бил е в плен

и тровил е сърцето клето,

от Бог ще бъде опростен.

Ала когато долен плам

и плячката го настървява

да плава по море нощя,

за кратко там случайността

увлича го към гибелта

и той сломен й се предава

и всичко, всичко изоставя —

богатство, тяло и душа.