Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2015 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2015 г.)

Издание:

Снегът зеленина сънува

Антология на провансалската лирика

 

Подбрал и превел от провансалски: Симеон Хаджикосев

 

София, 1990

„Народна култура“

 

Jacques Roubaud

Les Troubadours, anthologie bilingue

éd. Seghers

Paris, 1971

 

Подбор, предговор и превод © Симеон Хаджикосев

Библиотечно оформление © Петър Добчев

 

Съставител: Симеон Хаджикосев

Първо издание

Литературна група — ХЛ 04/9536672211/5559-11-90

 

Редактор: Кирил Кадийски

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Здравка Славянова

 

Дадена за набор: май 1990 г.

Подписана за печат: август 1990 г.

Излязла от печат: ноември 1990 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 11

Издателски коли 9,24. УИК 11,41

 

Цена 2.05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, София

ДП „Димитър Благоев“, София

История

  1. — Добавяне

Щом зърна пак зеленина

и птичките в леса запяват,

а мартенската ведрина

в мен мисли сладостни навява,

припомням си една жена,

която няма да забравя.

Сърцето си отдадох сам

и мъртъв, жив ли съм не знам.

 

Красавицата — за злина

отвъд морето ме отправи,

далеч от родната страна,

по любовта не ме забрави,

това е знак, че ето на̀,

обратен път ми се задава.

Сърцето си отдадох сам

и мъртъв, жив ли съм не знам.

 

Уви, живея заблуден —

тя друг пред мене предпочита

и няма да настъпи ден

къде се скитам да попита.

Така се чувствам уязвен

за недостоен че ме счита.

Сърцето си отдадох сам

и мъртъв, жив ли съм не знам.

 

Не ще умра, преди смирен

да я погледна във очите.

Аз от любов съм наранен,

към нея тегли ме, а скитам.

Като ме види някой ден,

боя се злост да не изпита.

Сърцето си отдадох сам

и мъртъв, жив ли съм не знам.

 

Съсипва несигурността

и ето, в бедност ме повлече.

Не ще заслужа милостта,

докато образа й вече

не излича от паметта,

но как забравя се, човече!

Сърцето си отдадох сам

и мъртъв, жив ли съм не знам.

 

С молитва на уста шептя,

смирението ме увлече,

смилете ми се над скръбта,

добра бъдете издалече.

Който отказва милостта,

от него се и Бог отрече.

Сърцето си отдадох сам

и мъртъв, жив ли съм не знам.

Край