Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2015 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2015 г.)

Издание:

Снегът зеленина сънува

Антология на провансалската лирика

 

Подбрал и превел от провансалски: Симеон Хаджикосев

 

София, 1990

„Народна култура“

 

Jacques Roubaud

Les Troubadours, anthologie bilingue

éd. Seghers

Paris, 1971

 

Подбор, предговор и превод © Симеон Хаджикосев

Библиотечно оформление © Петър Добчев

 

Съставител: Симеон Хаджикосев

Първо издание

Литературна група — ХЛ 04/9536672211/5559-11-90

 

Редактор: Кирил Кадийски

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Здравка Славянова

 

Дадена за набор: май 1990 г.

Подписана за печат: август 1990 г.

Излязла от печат: ноември 1990 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 11

Издателски коли 9,24. УИК 11,41

 

Цена 2.05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, София

ДП „Димитър Благоев“, София

История

  1. — Добавяне

По-тъжен съм от всички на света.

Преставам да се радвам и да пея,

приятелю Бадок, по теб жалея.

Смъртта ти я понесох сам едва,

оставям радост, песни и игри

и ако без сълзи те назова,

то нека всеки да ме укори.

 

Приятелю, повехна бодростта,

останах тук самичък и немея,

сред другите другари скръбно тлея.

Без тебе радост — празни са слова,

сърцето ми не ще да се смири.

Отгде минават мъртвите, това

узная ли, очакван ме дори.

 

Бадок, нали твърдеше в младостта,

който от нас другаря надживее,

да му говори, жив дори да не е.

Защо смъртта устата ти скова,

когато в сън пред мене се разкри?

Неверни бяха моите слова,

а тебе ням сънят те озари.

 

А сам ти беше връх на доблестта,

мъдрец и луд, обсебен все от нея,

скъперник горд, но и прахосник деен.

Пред чест за теб бе златото трева,

любезността със чар те надари,

дела прекрасни стори след това

и — сякаш бог — от погледа се скри.

 

Прекрасни Боже, символ на властта,

за тебе прошката случайност не е,

тя оня страшен съд ще надживее.

Срещни ни в рая, чуй ти тез слова,

свети Йоан и Петър укори,

ако те двама пуснат го едва,

че друг такъв там няма, разбери.

Край