Алфонсо II, Джираут де Борнел
Тенсона

Кралю, ще бъда поласкан от вас,

ако днес малко време отделите

и с истината ни удостоите:

дали при вас, във плен на любовта

една жена намира сладостта,

която с друг любовник ще изпита.

И ако не е дръзко да попитам,

какъв ответ на мене бихте дал.

 

Джираут де Борнел, ако и аз

не знаех на езика хитрините,

то несъмнено ще ме победите.

Но връх ще вземе, мисля, глупостта,

щом сметнете, че заради властта

обичат ме навсякъде жените.

Нима мизерен грош ще оцените

по-скъпо и от златния реал?

 

Сеньор, за бога, мисля си на глас —

една жена, познаваща парите,

за злато и сребро не ще склоните.

Не ще дари самичка с милостта

ни крал, ни някой император тя.

Величествата, ще ме извините,

наслада само търсите в игрите,

а има в любовта възвишен дял.

 

Джираут, не изпадам във захлас,

но знае кралят да цени мечтите,

любимата да тачи и почита,

а ако притежава и властта,

по-малко ли ще го обича тя?

Та ако крал е той и до петите,

тъй както в поговорката твърдите,

ще се държат със него като с крал.

 

Сеньор, за любовта е тежък час,

ако с надеждата не я сродите.

Какво важи с една жена да спите? —

тъй мисли опитният в любовта,

но вие, увенчаните с властта,

направо към леглото се стремите,

а дама не с това ще покорите,

обича тя покорния васал.

 

Джираут, не употребявам власт,

за да склонявам към любов жените,

но щом една от тях аз предпочитам,

не крия силата и доблестта.

Потъпкват днес богатите честта

и са по-малко доблестни, открити.

Клеветниците пък са упорити,

но в любовта аз следвам идеал.

 

Сеньор, на рицарите ви честити

желая да ухажват все жените —

Солац де Квер, Ен Топинер сред тях.

 

Да, любовта приятна предпочитам,

но с тях не ще ме вие приравните —

спечелих сто, едничка проумях.