Раймбаут д'Ауренджа
Така блести цветът обратен…

Така блести цветът обратен

сред хълмове и стръмнини.

Ах, що за цвят — и сняг, и лед,

терзае, реже и раздира,

той стон и вик и ропот гони

от листи, клонища и клони.

Мен радостта ме прави мил,

както е гарванът унил.

 

За всичко търся ред обратен —

в хълм долината се мени,

за цвят приемам оня лед,

от жегата студът умира,

гърмът мелодия ромони,

зеленина покрива клони —

във радостта съм се укрил,

не виждам гарвана унил.

 

Но феята от род обратен,

израсла в тези далнини,

ме мъчи повече от лед,

езикът й е зла секира,

ту съска тихо, ту ромони,

но не помагат прът, ни клони,

заплахата е поздрав мил,

на гарга в миг я предрешил.

 

С целувка свалям ви обратно

сред хълмове и падини,

не се боя от скреж и лед,

безсилието ме раздира.

О, скъпа, песента ви гони,

очите ви за мен са клони

и те ме шибат, щом — сгрешил

мечти на гарван съм таил.

 

Обходих в своя път обратен

долини, хълми, равнини

като терзан от мраз и лед,

що мъчи, реже и раздира,

но песента не ме прогони —

същ ученик пердашен с клон и

днес с радост Бог ме е дарил

напук на гарван чернокрил.

 

Тъй нижа моя стих обратен

над хълм, гора и стръмнини,

където не е виждан лед,

където всеки студ умира,

а моята любима рони

тъй нежни трели, сякаш клони

в сърцето й е някой свил,

а гарванът е вън немил.

 

Любима, образът ви мил

с Амор дано се е сдвоил.

 

Тъй малко радости съм пил,

та в гарван съм се въплътил.