Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Снегът зеленина сънува
Антология на провансалската лирика - Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от окситански
- Симеон Хаджикосев, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe (2015 г.)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2015 г.)
Издание:
Снегът зеленина сънува
Антология на провансалската лирика
Подбрал и превел от провансалски: Симеон Хаджикосев
София, 1990
„Народна култура“
Jacques Roubaud
Les Troubadours, anthologie bilingue
éd. Seghers
Paris, 1971
Подбор, предговор и превод © Симеон Хаджикосев
Библиотечно оформление © Петър Добчев
Съставител: Симеон Хаджикосев
Първо издание
Литературна група — ХЛ 04/9536672211/5559-11-90
Редактор: Кирил Кадийски
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Здравка Славянова
Дадена за набор: май 1990 г.
Подписана за печат: август 1990 г.
Излязла от печат: ноември 1990 г.
Формат 84×108/32. Печатни коли 11
Издателски коли 9,24. УИК 11,41
Цена 2.05 лв.
ДИ „Народна култура“, София
ДП „Димитър Благоев“, София
История
- — Добавяне
Без дреха мога да минавам —
под ризата ми зее,
мен любовта ме охранява
от вихъра, що вее,
но луд е, който промишлява
без мяра да живее.
Грижовен аз съм оттогава,
откакто търся нея —
най-първата по красота,
обител чиста на честта,
а по богатствата си тя
и Пиза[1] надминава.
Тя дружбата ми отклонява,
но аз доволен съм от нея,
че аз не я ли притежавам,
поне привидността владея.
Щом за раздяла час настава,
изпитвам радост и се смея,
а видя ли я пак, тогава
едва ли скръбен ще живея.
Амор във мен се е вселил,
духът ми припка лекокрил,
от тяло се освободил —
във Франция то пребивава.
В мен вярата не оскъднява,
ала успех не е то,
защото тя ме управлява —
същ кораб сред морето.
И нощем мира не ми дава
страдание проклето.
А пък любовният ми плам
по-силен е от на Тристан[2],
а той е страдал изтерзан
с Изолда във сърцето.
Защо не съм аз птичка божа,
за полети родена,
криле сломени да положа
в гнездото в нощ студена.
Ах, моя прелестна госпожо,
смъртта е дял за мене
и ако аз не я отложа,
ще дойде настървена.
Към вас, любима, запленен,
ръце протягам нощ и ден,
прекрасно тяло, розов тен,
но мъката е неизменна.
Не знам на този свят идея
така да ме пленява,
както вестта добра за нея —
сърцето лудо затуптява,
а взорът ми яснее,
край мене чувам да разправят,
че тя като същинска фея
желание за смях дарява.
Обичам благородно аз,
но плача честичко на глас,
защото в скръбния захлас
насладата се приютява.
Посланико, върви, лети,
на милата ми пришепти
оная скръб, що ме гнети
и нито миг покой не дава.