Бернар Марти
Нова мелодия запявам…

Нова мелодия запявам,

ще браня в нея свойта чест.

Щом името ми споменават,

щом някой ме погледне днес,

за глупав ме провъзгласяват —

не гледам своя интерес.

 

Днес не един младеж познавам,

слетян от недобър късмет

и той набързо го лишава

от щастието занапред.

Като юрдечка оголява,

оскубана преди банкет.

 

А всичко тук ме наскърбява,

че вред вилнее лудостта,

ръка приятел не подава,

изпълнена със доброта,

и никой ме не наставлява

да търся добродетелта.

 

Заспя ли, цял ден ме оставят

в залог на присмеха им лек.

Ако на път се сам отправя,

все вън ще си стоя на пек.

Уви, приятелство не правят

със безимотния човек.

 

Горко на оня, който няма,

не е той никъде приет.

Мъдрец да е с глава голяма,

за луд минава той навред.

За обич жаден е за двама,

а е отвергнат и проклет.

 

И няма чест и свяст томува,

който имот не е добил.

Днес правото не съществува,

важи какво си заплатил.

Беднякът пет пари не струва,

все ходи жалък и немил.

 

Ала сломеният от хали

да стегне свойта мощ в юмрук.

Нима сред тинята ще жали

да му помогне някой друг?

Та брат или другар едва ли

ще го спаси — той сам е тук.

 

Помнете, знайно е отвека —

юзди си слага всеки сам.

Отпусне ли му край човека,

на другиго завижда, знам.

Аз брус съм — твърдост имам мека,

не нож — точилото съм там.

 

От мен изреченото нека

като съвет да ви го дам.