Гийом IX дьо Поатие
Приятелю, днес песен ще запея…

Приятелю, днес песен ще запея

и лудост повече ще има в нея:

любов и радост с младост тъй ще слея.

 

Глупецът песента не проумява,

не я разбира, ни запаметява,

че трудно се човек с любов прощава.

 

В яхъра имам два жребеца врани,

измежду най-добрите са отбрани,

но не понасят да са двама сбрани.

 

Та двамата щом бъдат укротени,

защо ли други трябват ми на мене —

ще яхам цял живот поред на смени.

 

Единият е конче гиздосия,

бегач голям, но страшна проклетия,

усети ли юзда, опъва шия.

 

А другия го взех от Кофолен.

По-хубав кон едва ли е роден,

безценен той остава си за мен.

 

Жребче го дадох на един васал

и се условихме за моя дял —

година мине ли, да ми го върне цял.

 

Душата ми е, рицарю, смутена,

че днес е мисълта ми раздвоена

коя да задържа — Агнес, Арсена?

 

Жимел дари ми укрепен кастел.

С Ниол съм горд, че той е много смел,

а двамата във вярност съм ги клел.