Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- Who’s Cribbing?, 1953 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Димитър Василев, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- K-129 (2015 г.)
- Разпознаване и начална корекция
- Mandor (2015 г.)
Публикувано във вестник „Орбита“, брой 40/1979 г.
История
- — Добавяне
До мистър Джек Луис
219 улица, 90–26
Куинз вилидж, щат Ню Йорк
2 април 1952 г.
Уважаеми мистър Луис,
Връщаме ви ръкописа на вашия разказ „Деветото измерение“. Още от пръв поглед бяхме убедени, че разказът заслужава да бъде публикуван. И защо не? На същото мнение още през 1934 година са били и редакторите на списание „Космически разкази“, където той е отпечатан за пръв път.
Несъмнено вие добре знаете, че разказът, който се опитвате да ни пробутате, е написан от великия Тод Тромбъри. Затова позволете ми да ви напомня санкциите, с които се наказва плагиатството. То не се изплаща. Повярвайте ми.
До мистър Дойл П. Гейтс,
редактор на списание „Дълбините на Вселената“
Ню Йорк, щат Ню Йорк
5 април 1952 г.
Уважаеми мистър Гейтс,
Не познавам никакъв Тод Тромбъри и дори не знаех за съществуването му. Разказа, който вие отказахте да публикувате, ви предложих с чиста съвест и отхвърлям всякакви обвинения в плагиатство!
„Деветото измерение“ написах аз, и то преда един месец, а ако съществува някаква прилика с написаното от този Тромбъри, значи става дума за съвсем случайно съвпадение.
Въпреки всичко вашето писмо ме накара да се замисля. Преди известно време предложих друг разказ на списание „Звезден прах“ и получих ръкописа си обратно със забележката, че разказът ми е прекадено тромбърийски.
Кой, по дяволите, е този Тод Тромбъри? Не си спомням да съм срещал това име през последните десет години, откакто се занимавам с научна фантастика.
До мистър Джек Луис
219 улица, 90–26
Куинз вилидж, щат Ню Йорк
11 април 1952 г.
Уважаеми мистър Луис,
В отговор на вашето писмо от 5 април ви съобщаваме следното: въпреки че редакцията на списанието ни няма навика открито да обвинява някого и въпреки че добре съзнаваме, че в творчеството на писателите често може да се срещне съвпадение на идеите, за нас е твърде трудно да повярваме, че на вас не ви са известни произведенията на Тод Тромбъри.
Тромбъри от доста време вече не е между живите. Неговите произведения, както нерядко се случва, получиха широка известност едва след смъртта му през 1941 година. Той беше специалист по радиоелектроника и познанията му в тази област бяха за него неизчерпаем извор на оригинални идеи. Дори и при съвременния разцвет на научнофантастичната литература не би било лошо, ако така наречените писатели-модернисти успеят да наподобят неговия стил. Под наподобяване обаче не разбирам преписване дума по дума на една или на няколко негови творби, както това сте сторили вие. Въпреки твърдението ви, че става дума за случайност, сигурно съзнавате, че вероятността за такова съвпадение е около милион пъти по-малка от тази да получите на бридж тринайсет карти от една боя.
Извинете, но ние не сме толкова наивни, колкото ни смятате.
До мистър Дойл П. Гейтс,
редактор на списание „Дълбините на Вселената“
Ню Йорк, щат Ню Йорк
14 април 1952 г.
Сър,
Вашите инсинуации напълно отговарят на боклука, който печатате. Незабавно анулирам абонамента си.
До клуба на любителите на научната фантастика
144 Фрънтстрийт,
Чикаго, щат Илиной
14 април 1952 г.
Уважаеми джентълмени,
Интересувам се от произведенията на Тод Тромбъри. Моля, посъветвайте ме как мога да получа списания или сборници, в които са публикувани негови разкази.
До мистър Джек Луис
219 улица, 90–26
Куинз вилидж, щат Ню Йорк
22 април 1952 г.
Уважаеми мистър Луис,
Самите ние с радост бихме прочели произведенията на мистър Тромбъри. Единственото, което можем да ви посъветваме, е да се обърнете към неговите издателства, ако те все още съществуват, или да претърсите антикварните книжарници.
Ако успеете да откриете нещо, бъдете така любезни и ни съобщете. Не ще се поскъпим да ви възнаградим за това.
До мистър С. Дж. Грос,
редактор на списание „Чужди светове“
Сейнт Луис, щат Мисури
11 май 1952 г.
Уважаеми мистър Грос,
Прилагам ръкопис на разказа, който току-що завърших. Както ще видите на заглавната страница, нарекох го „Катастрофиралите с десет хиляди галактики“. Тъй като, за да го напиша, трябваше да проведа истинско научно изследване, принуден съм да настоявам този разказ да ми бъде хоноруван минимално по два цента за дума. Вярвам, че той ще ви хареса и ще го публикувате във вашето списание.
До мистър Джек Луис,
219 улица, 90–26
Куинз вилидж, щат Ню Йорк
19 май 1952 г.
Уважаеми мистър Луис,
Много съжалявам, но засега няма да можем да отпечатаме „Катастрофиралите с десет хиляди галактики“. Разбира се, това е чудесен разказ и ако в бъдеще решим да го публикуваме, ще изпратим хонорара направо на наследниците на Тод Тромбъри. Той наистина умееше да пише.
До мистър Дойл П. Гейтс,
редактор на списание „Дълбините на Вселената“
Ню Йорк, щат Ню Йорк
23 май 1952 г.
Уважаеми мистър Гейтс,
Наистина аз ви писах, че повече не желая да контактувам нито с вас, нито с вашето списание, но ситуацията е толкова фантастична, че реших отново да се обърна към вас.
Изглежда всички редакции връщат разказите ми, защото с изключение на името на автора са пълен дубликат на разказите на този Тод Тромбъри. В последното си писмо вие преценихте каква е вероятността от такова съвпадение при един разказ. А каква е тя според вас при половин дузина съчинения? Напълно съм съгласен, вероятността е безкрайно малка!
Но как мога да ви убедя — в името на човещината, — че всяка дума, която съм предлагал за публикуване, наистина съм написал аз? Никога не съм преписвал нищо от Тод Тромбъри, не съм чел от него нито ред! Дори, както вече ви писах, доскоро изобщо не бях чувал за неговото съществуване.
И ето че ми хрумна една мисъл, която е толкова странна, че не бих си позволил да я споделя с никой друг освен с редактор на научнофантастично списание. Нека предположим — само да предположим, че този Тромбъри със своите експерименти в областта на електрониката в края на краищата някак е успял да се промъкне през време-пространствената бариера, за която толкова често пишете във вашето списание. И да допуснем — колкото и това да звучи нескромно от моя страна, — че от цялата съвременна фантастика той е избрал именно моите разкази като творби, които сам би искал да напише.
Разбирате ли мисълта ми? Един човек от миналото наднича зад гърба ми, когато пиша, и се старае да не пропусне нито дума. Или за вас тази представа е прекалено фантастична, за да я възприемете?
Моля ви, отговорете ми какво мислите за тази моя теория.
До мистър Джек Луис
219 улица, 90–26
Куинз вилидж, щат Ню Йорк
25 май 1952 г.
Уважаеми мистър Луис,
Мисля, че е най-добре да се обърнете към психиатър.
До мистър Сем Майнс,
редактор в корпорацията „Стандарт мегъзинз“
Ню Йорк 16, щат Ню Йорк
3 юни 1952 г.
Уважаеми мистър Майнс,
Това, което съм приложил към писмото, не е ръкопис, а копия от няколко мои писма и техните отговори от различни редакции. Изпращам ги с надеждата, че ще ви накарат да повярвате в тази невероятна история.
Писмата са хронологично подредени и мисля, че не се нуждаят от коментар. Може би след като ги публикувате, някой от вашите читатели ще намери обяснение на тази дяволска загадка.
Озаглавете публикацията „Кой преписва всъщност?“.
До мистър Джек Луис
219 улица, 90–26
Куинз вилидж, щат Ню Йорк
10 юни 1952 г.
Уважаеми мистър Луис,
Вашата идея да напишете научнофантастичен разказ във форма на кореспонденция е забележителна, но боя се, че сте закъснял.
Точно същата идея е използувал в своя разказ, отпечатан през август 1940 година в списание „Макабрийски приключения“, мистър Тод Тромбъри. По ирония на съдбата и неговият разказ се нарича „Кой преписва всъщност?“
Ако имате обаче нещо по-оригинално, без колебание ни го пратете.