Ридли Пиърсън
Смъртоносни разкрития (50)

49.

— Не можете да се качвате там! — извика Фиона, когато шофьорът на линейката сложи крак на първото стъпало на стълбата.

— Моля? — възмутено я изгледа мъжът.

Неговият партньор, лекарят, се приближи откъм далечния край на колата.

— Госпожо, смяната ни свършва след четирийсет и пет минути. Работим от дванайсет часа. Наредено ни е да свършим определена работа тук и ще съм ви благодарен, ако не се бъркате.

— Да приберете труп — каза тя.

Предположи, че е така, защото Уолт беше казал, че хората му идват. Беше я предупредил да бъде нащрек. Това — че линейката бе пристигнала без сирени и сигнална лампа, че Уолт бе напуснал района веднага след като излезе от дървената къщичка (защото тя бе наблюдавала всичко) — сочеше към очевидния извод.

— А вие коя сте? — поинтересува се шофьорът на линейката.

Лекарят беше нов, иначе щеше да я познава.

— Аз ли? — Канеше се да си каже името, но после премисли. — Аз съм полицейски фотограф. Не можете да влезете вътре, преди да свърша, а още не съм започнала.

— Можете ли да докажете самоличността си?

— Почакайте тук — каза тя на лекаря, а на застаналия в подножието на стълбата шофьор нареди: — Не мърдайте!

Протакай, помисли си Фиона. Върна се, понесла чантата с фотографските принадлежности и портфейла си, и показа на лекаря служебната си карта.

— Ако искате да направите снимки, вървете да ги правите. Но имате пет минути.

— По-скоро половин час — каза тя.

— Казах ви, смяната ни свършва след четирийсет минути — рече той. — Вижте, ако работата бе толкова важна, тук щеше да гъмжи от заместник-шерифи — не съм ли прав? Дошли сме само да приберем тялото, нищо повече. Повикаха ни и трябва да свършим работата.

— А аз трябва да свърша моята.

— И аз ви давам пет минути. Вече са четири, след като изгубихте една в излишни приказки. Изчакай — извика той на другаря си.

Шофьорът се дръпна от стълбата.

Фиона преметна чантата с фотографската техника през рамо, приближи се до стълбата и започна да се катери.

С всяко следващо стъпало страхът й от онова, което можеше да намери вътре, растеше.