Джанет Дейли
Заради Майк (9)

Девета глава

Щом привършиха обяда, назначиха Майк за юнга и му възложиха да измие чиниите. Той се подчини неохотно, след като направи безрезултатни опити да изкопчи помощ и от двамата.

Яхтата остана закотвена в залива, докато Маги и Уейд си почиваха върху седалките в задната част на палубата.

Жълтото й яке бе закопчано до гърлото, ръцете й — пъхнати в джобовете. Екипирана по този начин, тя се облегна назад и се наслаждаваше на свежия въздух, напоен с аромата на морето.

Всичко бе притихнало, с изключение на вълните, които се разбиваха в корпуса, и шепота на бриза, който говореше на неспокойните островни гори. И, разбира се, долу се чуваше потропване на чинии в кухнята.

— Много добре си възпитала Майк — тихо отбеляза Уейд.

— Не съм го направила сама. И ти също имаш принос. — Маги срещна погледа му, изпълнен с нежност.

— Заслугата принадлежи изцяло на теб. С теб е повече, отколкото с мен. Но ти благодаря, че ме караш да се чувствам така, сякаш и аз имам пръст в това. — Поглеждайки встрани от нея, той си пое дълбоко въздух и го издиша бавно като въздишка. — Днес ми каза, че би искала и аз да разговарям с Майк, ако се омъжиш. Смяташ ли да се омъжваш отново?

— Някой ден, когато открия подходящия мъж. — Възможността изглеждаше отчайваща. — И аз като теб не искам да правя други грешки. Следващия път искам да бъда много, много сигурна.

— Значи нямаш никого предвид? — Погледът му се върна към нея, тъмен и проницателен.

— Абсолютно никого. Има няколко възможности на хоризонта, но… — Маги вдигна рамене — не искам да се втурвам необмислено в каквото и да било.

— Онзи ден ми каза нещо, което ме притесни. — Изражението му бе замислено и някак отнесено.

— И какво беше то?

— Каза, че след като си се освободила от тиранията ми, си се научила да цениш свободата си. Какво искаше да кажеш? — Преди тя да успее да отговори, Уейд продължи: — Разбира се, ти го каза в момент на ярост, но дори и в яда си рядко казваш неща, които не смяташ за верни. Докато бяхме женени, винаги си била свободна да правиш каквото си искаш, в границите на разумното, разбира се.

— На теория — да — опита се да обясни тя, след като видя смръщеното му лице. — Ти командваше по двадесет и четири часа в денонощието. Когато се върнеше от работа у дома, продължаваше да раздаваш заповеди. Изглеждаше така, сякаш никога няма да ме помолиш за нещо, винаги заповядваше. Вместо да заповядваш на хората, с които работиш, ти раздаваше заповеди у дома — а аз бях твърде независима, за да търпя това. — Горчива усмивка се появи върху лицето й.

— Не съм искал да звуча толкова заповеднически.

— Сигурно, но точно така излизаше.

— Аз… съжалявам. — Имаше някаква тъга върху устните му.

— Няма защо. Това е минало и забравено. — Но Маги предполагаше, че той пази спомена заради бъдещето, не му се искаше да повтаря грешките си в бъдещия брак с Белинда.

От това я болеше.

— Готов съм! — Майк изскочи от стълбите. — Сега ще ловим ли риба?

Тихото откровение приключи. Уейд се изправи от удобната си позиция с явно нежелание.

— Извади стръвта от хладилника, докато намеря въдиците и макарите — нареди той.

— Тук ли ще хвърляме?

— Защо не? Ако рибата не кълве тук, ще се преместим някъде другаде — заключи Уейд.

Колкото до Маги, тя намираше присъствието на Майк, непрекъснатия му поток от думи и нестихващия му ентусиазъм за предпочитане пред отпускащата тишина, създала се между нея и Уейд. Майк я предпазваше от интимните й мисли и от безнадеждните й мечти.

Риболовът не обещаваше да бъде успешен в този залив и Уейд премести яхтата на друго място. Ранният следобед не беше идеалното време за риболов, но на следващото място, на което спряха, Майк все пак хвана една доста едра риба. Хвърляха обратно във водата дребничките риби. След като се преместиха отново, Уейд успя да улови нещо по-едро.

Започна да се спуска лека мъгла. Независимо от слабия им успех, времето не пречеше на заниманията им. Понамокри ги малко, но не удави ентусиазма им. Водата в третия залив бе доста по-дълбока.

Някаква риба се завъртя около въдицата на Маги, а после я захапа. Маги започна да навива макарата, усещаше как рибата се мята и бе сигурна, че е доста голяма.

— Риба ли закачи, мамо? — Майк стоеше до Уейд и хвърли поглед към отсрещната страна на яхтата.

— Риба или бебе. — Вече бе наловила доста дребни рибки, които бе сметнала за големи, и сега не бързаше да се хвали.

— С това темпо, с което кара майка ти, явно ние двамата ще сме единствените, които ще имат храна в чиниите си, Майк — пошегува се Уейд.

— Да. А ще трябва и да ни я сготви.

Маги с мъка сдържа езика си и преглътна факта, че се бяха съюзили против нея. Рибата изскочи на повърхността и Маги трябваше да преглътне радостния си вик. Изглеждаше достатъчно голяма, за да не я хвърля обратно. Сега всичко, което трябваше да направи, бе да я изтегли горе. Няколко минути по-късно я държеше в скута си в буквалния смисъл на думата — опашката на рибата плющеше по мокрите й дънки, докато тя се опитваше да изкара кукичката от устата й.

— Какво си имаш там, мамо? Златна рибка ли? — подразни я Майк.

— Не, истинска риба. — Продължаваше да се мъчи с кукичката, но така и не успя да я изкара. — Погълнала е куката.

— Това е единственият начин да се хване — засмя се Уейд. — Наглеждай въдицата ми, докато помогна на майка ти. — Приближи се и Маги почти триумфално му подаде улова си. — Наистина здраво е захапала въдицата. Много лошо! — Той клекна на палубата до нея и нежно започна да изкарва кукичката от устата на рибата.

— И защо да е много лошо? — настоя да разбере Маги.

— Защото не е достатъчно голяма, за да я задържим.

— Напротив, достатъчно голяма е! — възмутено заяви тя. — Голяма е точно толкова, колкото са и вашите.

— Не, с няколко сантиметра е по-малка — отвърна Уейд.

— Трябва да я хвърлиш обратно, мамо — вметна Майк.

— Ти стой настрана — каза му тя и се обърна гневно към Уейд: — Донеси рибата си и ще видим дали моята е по-малка!

Той се усмихна.

— Няма нужда да я нося. Знам, че твоята е по-малка, дори твърде малка, за да я задържим. — Освободи кукичката и хвърли рибата зад борда.

— Рибата ми!

Маги нададе отчаян вик и се втурна към перилата с мисълта да я хване. Чу се цопване, преди изобщо да я достигне. Тя простря ръка, за да спре устрема си.

Гъстата мъгла бе покрила перилата с фини капчици роса и ръката й, ненамерила нищо, за което да се хване, освен влажната повърхност на перилата, се хлъзна напред. Необузданият порив тласна тялото й.

Изплашеният й писък бе последван от вика на Майк:

— Мамо!

Някой я сграбчи за крака и в следващата секунда тя се прекатури във водата. Инстинктът й за самосъхранение веднага се задейства. Тя задържа дъха си, обърна се и се изтласка към повърхността, внимателно избягвайки корпуса на яхтата. Изскочи отгоре, като плюеше вода и жадно поемаше въздух. Цялата трепереше — повече от студ, отколкото от страх. Първото нещо, което чу, бе смях — дълбокият, гърлен смях на Уейд. Щом видя, че Маги е жива и здрава, и Майк се присъедини.

— Нов начин за риболов ли си намерила? — пошегува се Уейд.

— Ти… — При този гневен изблик Маги забрави да се движи и удави края на фразата в щедра доза солена вода.

Кашляйки и давейки се, тя отново изскочи на повърхността и се хвана за стълбата на яхтата. Тежестта на мокрите дрехи теглеше тялото й надолу.

Ръцете му я посрещнаха, за да й помогнат да се изкачи на борда. Подпряна на най-ниското стъпало, Маги се спря във водата и злобно изгледа танцуващите пламъчета в черните очи на Уейд. Пренебрегна предложената й ръка и сама, без ничия помощ, се качи на борда. Изправи се на палубата, от подгизналите й дрехи в краката й веднага се образува езерце. Най-напред погледна към Майк, който се хилеше с ръка на устата. Косата й бе полепнала по челото, по бузите и шията, струя вода се стече към очите й и тя ги избърса, за да може отново гневно да погледне към Уейд. Усмивка играеше по лицето му, независимо от опита да я прикрие.

— Мислите си, че всичко това е много смешно, нали? — обвинително каза Маги, а зъбите й тракаха от студ. — Можех да се удавя, докато двамата се хилехте!

— Едва ли, Маги. Ти си отличен плувец — напомни й Уейд със сух подигравателен тон.

— Можех да си ударя главата в яхтата или в скала, или в нещо друго! — изломоти тя.

— Водата е кристалночиста — отбеляза Уейд. — Успях да видя, че не си в опасност. Ето! — Наведе се и взе една обувка от палубата — обувката на Маги. — Когато те сграбчих, това, което успях да задържа, бе само една обувка. Поне тя е суха.

Маги я грабна от протегнатата му ръка.

— И кое му е хубавото на една суха обувка — каза тя, размахвайки я пред лицето му, — щом другата е мокра? Да не говорим пък за дрехите, които са подгизнали! Една суха обувка просто не подхожда на остатъка от облеклото ми! — В пристъп на гняв захвърли сухата обувка зад борда и тя цопна върху спокойната повърхност.

Майк зяпна от учудване, а после избухна в смях — намираше цялата случка за много смешна.

Това изобщо не намали усещането й за нарастващо безсилие.

— По-добре се упражнявай в хвърлянето, Майк, и виж дали няма да успееш да закачиш обувката, преди да е потънала — посъветва го Уейд, като се стараеше да прикрие до минимум задоволството в гласа си. — А ти, Маги, мисля, ще е най-добре да слезнеш долу и да свалиш тези мокри дрехи, преди да си се простудила.

— Простудила ли? А как, мислиш, се чувствам сега? — ядосано извика тя. — Краката ми така се тресат, че едвам стоя права!

— Ще ти помогна.

Уейд направи крачка към нея.

— Не, не ми трябва помощта ти! Още една крачка — и ще те бутна зад борда! И тогава ще видиш какво е да си мокър до кости! — заплаши го тя не на шега. — И спри да ми нареждаш! Аз съм възрастен човек. Знам, че трябва да сваля тези дрехи, няма нужда да ми го напомняш.

Последните й думи изтриха радостните пламъчета в очите му, които станаха студени и мрачни. Той се отдръпна, за да й покаже, че не би се и помръднал, за да й помогне.

Маги мина покрай него към стълбите с цялото достойнство, на което бе способна, но потракващите й зъби разваляха по-голямата част от ефекта.

Долу тя смъкна подгизналите си дрехи и ги навря в мивката. Взе една хавлия от банята и започна да търка тялото си, докато цялата пламна. Друга хавлия уви около разрошената си коса, като втъкна краищата й отпред на главата си.

И тогава дойде проблемът каква суха дреха да облече. Отвори шкафа, търсеше одеяло. Вътре имаше сгънати вълнени мъжки ризи. Най-отгоре стоеше една на червени и черни квадрати. В този момент Маги нямаше претенции. Всичко, което бе топло, сухо и й позволяваше да се движи, щеше да свърши работа.

Ризата я погълна, краищата й стигаха до коленете, почти същото се оказа положението с ръкавите. След няколко неуспешни опита успя да ги навие до китките и се закопча. После започна да подсушава косата си.

— Как се справяш? — извика Уейд.

— Прекрасно! — отсече тя и си измърмори под носа: — Като удавен плъх. — Все още трепереше. Огледа се наоколо и се провикна: — Има ли какао?

Вместо отговор Уейд слезе по стълбите — безшумно като котка.

— Ако няма какво, има нес кафе. С малко захар ще ти подейства по-добре от какаото.

— Знам, че има нес кафе. Щях да си направя, ако ми беше казал, че няма какао.

— Ядът ти още не се е охладил, нали? — сухо отбеляза той и се насочи към шкафа над мивката.

— Единствената част от мен, която все още не се е охладила — измърмори Маги.

— Не виждам какао. — Уейд разместваше някакви бурканчета по рафта. — Ще трябва да се настроиш за кафе.

— Мога и сама да си направя — настоя тя, след като го видя да пълни чайника с вода.

— Млъквай, Маги! — Бе казано тихо, но твърдо. — Спри да се правиш на дяволски независима и седни някъде! — Той видя пламналите огньове в зелените й очи и добави:

— Да, това е заповед. Защото в момента си толкова вбесена, че чак ти иде от яд да си отхапеш носа.

— Моя — не! — отвърна гневно тя. — Но мога да отхапя твоя.

— Първо ще ти направя кафето, а после ще ти дам ножа. — Уейд запали газовия котлон и сложи чайника върху огъня. Разтърси черната си коса и промърмори: — Само на теб могат да ти се случат такива щуротии, Маги.

Тя спря да настоява сама да си направи кафе. Но пък не седна, както той нареди. Продължи чевръсто да бърше косата си, златисточервените кичури се къдреха върху главата й.

— Наистина не съм възнамерявала да падам зад борда — измърмори тя.

— И всичко — заради една глупава риба. — Ъгълчетата на устата му се повдигнаха.

— Която ти хвърли — напомни му Маги.

— Беше твърде малка.

— И все пак беше почти достатъчно голяма, за да я задържим — възпротиви се тя.

— Ето, току-що сама си призна — усмихна се Уейд без следа от триумф.

— Е, добре де, признах си. — И захвърли хавлията настрани.

— Какво правиш в тази риза?

Смяната на темата я стъписа. Веждите й се събраха и тя се смръщи, а от гърлото й се чу кратък и подозрителен смях.

— Нося я — отвърна тя.

Един бърз, нетърпелив поглед я обходи от главата до петите.

— Предполагам, че се мислиш за много секси в мъжка риза, която ти стига до коленете, а ръбовете на раменете до лактите.

— Никога не ми е хрумвало как ще изглеждам в нея — отбранително отвърна тя. — Топла е, освен това се движа свободно. Ако изобщо ми прилича на нещо, то е на вълнена нощница. Хич не съм си и помисляла да изглеждам секси. А и единственият мъж наоколо, за когото ми пука, е Майкъл.

И тя се опита да успокои пулсиращата вена върху нежната си шия.

— Повярвай ми, изобщо не изглеждаш така, както баба ми изглеждаше във вълнената си нощница. — Уейд сипа кафето в една чаша и й хвърли черния си разтапящ поглед. Брадичката му леко потрепна. — Който и да те види така, облечена в мъжка риза, без следа от дрехи отдолу, отчаяна и безпомощна, би му се искало да те прегърне и да… — Той отряза края на изречението. — Като че ли не знаеш колко дяволски красива изглеждаш!

— Не знам това комплимент ли е или обвинение. — Объркване охлади отбранителния й гняв и тя се извърна настрани.

Ръката му я сграбчи за лакътя и я върна обратно.

— Единственото ти място в живота ми е като майка на моя син.

Бруталната пряма забележка прободе сърцето й.

— Знам това — задавяйки се, отвърна Маги, неспособна да се изтръгне от прегръдката му.

— Тогава ми обясни защо не мога да забравя, че си ми съпруга?

Ръцете му се вдигнаха нагоре и страстно обхванаха раменете й.