Анна Гавалда
Обичах я (7)

7

— Брат ми умря заради дъжда. Защото е бил оставен твърде дълго на пост под дъжда, представяш ли си?

Не отговорих нищо — бях твърде заета да гледам къде стъпвам, за да избегна локвите.

Момичетата отидоха да си легнат, без да вечерят. Твърде много бонбони. Книжният Бабар напусна Старата дама. Тя остана сама и плаче. Чуди се: „Кога ли ще видя пак моя малък Бабар?“

И Пиер е нещастен. Остана дълго в кабинета си. Под предлог, че ще търси рисунките на брат си. Приготвих вечерята. Спагети с пилешки воденички, мариновани от Сюзан.

Решихме да заминем на другия ден към обяд. Значи за последен път се въртях из тази кухня.

Много я обичах тази кухня. Пуснах спагетите във врящата вода, като проклинах своята прекалена чувствителност. „Много я обичах тази кухня…“. Ей, мамче, ще си намериш други кухни…

Ругаех себе си, а очите ми се пълнеха със сълзи, беше глупаво.

Той остави на масата малка рисунка с акварели. Жена, в гръб, четяща.

Беше седнала на градинска пейка с леко наведена глава. Може би не четеше, може би спеше или мечтаеше.

Къщата можеше да се разпознае. Каменните стълби отвън, закръглените капаци на прозорците и бялата глициния.

— Това е майка ми.

— Как се казваше?

— Алис.

— …

— За теб е.

Щях да възразя, но той ме погледна заканително и сложи пръст на устните си. Пиер Дипел е от хората, които не обичат да им се противоречи.

— Трябва винаги да ви се подчиняват, нали?

Не ме слушаше.

— Дали някога, някой се е осмелявал да ви противоречи? — добавих, слагайки рисунката на Пол върху камината.

— Не някой. Целият ми живот.

Опарих си езика.

Беше се подпрял на масата, за да стане.

— Хайде… Какво ще пиеш, Клое?

— Нещо, което развеселява.