Това безспорно е най- великият /и най- старият/ запазен трактат по военно изкуство, който се изучава и до днес. Уникалното според мен е това, че той е толкова актуален сега, колкото и преди 2500 години- когато е писан. Точно поради тази причина същия се изучава във военните академии на почти всички държави. В него могат да се намерят идейте на светкавичната война- идея, която е разаработена на практика едва през втората световна война. Има дори идеи, които са прекалено радикални дори и за съвременните правила за водене на военни действия- например за изненадата при нападението над врага. Съвременните международни закони налагат на нападащата страна да отправи предупреждение за своите действия спрямо другата, като по такъв начин се губи елемента на изненадата и се дава време и възможност на противника да реализира своята отбранителна стратегия, и съвсем очевидно по такъв начин осъществяването на военната стратегия на нападащиата страна се затруднява и многократно се увеличават жертвите и от двете страни.
Доста прости неща, които са написани в този трактат е тярбвало да мине доста време за да бъдат възприети в Европа- нека не забравяме, че в началото на двадесети век- през англо- бурската война английските войници са били в яркочервени униформи, което през погледа на автора изглежда меко казано абсурдно…
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.