Тази книга откровено ме издразни. Много под средното ниво на Зелазни е. Прекалено голям бъркоч от клишета. Въртенето около категориите за добро и зло, и идеята за същността на Бог са зле, направо профанно разработени. Образите на героите не са добре оформени психологически и голяма част от второстепенните от тях са просто безмислени в контекста на сюжета — историйката не печели нищо от тяхното присъствие.
Началото на книгата има много голям потенциал за развитие на сюжета, но този потенциал не е разгърнат добре. Получила се е просто една каша от повече или по-малко стандартни, тийнейджърски фантазии примесени с релиогозно-филосовски клишета от най-нисък калибър. Авторът захваща множества теми, но не разработва нито една от тях до някакъв удовлетворяващ, логически завършек.
Противопоставянето на Фауст и един фалшив опортюнист Фауст е добра идея, но акцентът върху тази идея е ужасно слаб за сметка на множеството лишени от особена дълбочина вторични линии на сюжета. Истинския Фауст не е просто всеки път безнадеждно закъснял, но и редките му паявявания в основната линия на сюжета не водят де факто до никакви последствия, никакъв коректив. Авторът просто ги прескача по най-груб начин! Във втората половина на книгата това става откровено досадно. В крайна сметка изобщо не става ясно кой кой е и за какво точно се бори. Философските излияния в последните глави са недообмислени, на ниско ниво и чисто, и просто безинтересно представени — неясен бъркоч от неясни концепции, замазан от друг неясен бъркоч от неясни концепции. Не е ясно има ли авторът изобщо някакво послание, няма ли?
Това е най-слабата творба на Зелазни, която аз съм чел и не я препоръчвам за прочит!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.