Джаки Колинс
Мания (23)

Двадесет и първа глава

Еди Стоунър бе разбуден от пиянския си сън в шест сутринта в неделя от две едри ченгета, които грубо нахлуха в апартамента му и го информираха, че е арестуван. Скоро се беше скарал с поредното гадже, а още не беше завъртял ново, така че нямаше кой да се опита да спре влизането им.

— Какво искате пък сега, мамка му! — изломоти Еди, когато му наредиха да стане от леглото.

— Фишове за неправилно паркиране — каза ченге номер едно. — Събрал си вече тридесет и четири парчета, до едно неплатени. Арестуван си, приятелче, така че давай да тръгваме.

— Фишове за паркиране! — Еди Стоунър рязко махна завивките; много добре знаеше, че е гол, но не му пукаше. Нека ченгетата хубаво да го огледат, за да видят какво им липсва.

— Точно така, фишове — каза ченге номер две и започна да му чете правата.

— Майчице мила! — измърмори Еди и посегна да вземе панталоните си. — Вие, момчета, нямате ли с кво по-умно да се занимавате?

— Откъде е това одраскване на гърдите ти? — попита ченге номер едно.

— Не знаех, че като ме глобяват за паркиране, трябва да давам сведения за физическото си състояние — отвърна Еди и прокара пръсти през гъстите кичури на мръсната си руса коса. — И на задника имам одраскване — искаш ли да скиваш? Гаджето ми има дълъг маникюр.

— Обличай се — каза ченге номер две.

Еди Стоунър сви рамене, навлече някаква тениска и маратонки.

— Мамка му! — възкликна накрая. — Прибирате ме на топло за неправилно паркиране! Кой, по дяволите, ще повярва на такова нещо?