Кати Хопкинс
Рецепта за съпротива (15)

Петнадесета глава
Конга

Междусрочната ваканция мина напълно неусетно. Всяка сутрин с Роза ставахме рано и излизахме от апартамента. Тя отиваше на работа, а аз на курса по самоотбрана. За да не пречим на майсторите, привечер Роза ме чакаше в заведението на Джо, където вечеряхме, после отивахме на кино, а след това се прибирахме вкъщи. Понякога към нас се присъединяваше Сушила. А няколко вечери с нея дойдоха и приятелките й от училище Ейми, Кло и Джоел. Оказа се, че не съм единствената, която има желание да завърже нови познанства. Джоел и Ейми споделиха, че им се е искало да ме заговорят още първия ден в училище, но не посмели, защото съм им изглеждала доста дръпната.

Междувременно ставах все по-добра в часовете по самозащита и в петък следобед можах дори да тръшна Марио на дюшека. Първо се усъмних, че съзнателно ми е позволил, но той ме увери, че не е така.

— Просто съм много добър учител — каза Марио, като се изправи.

Но независимо дали ми даваше да го надвия, или не, аз се чувствах милион пъти по-уверена в себе си в сравнение с преди. А когато в петък излязох от последното занятие, имах чувството, че мога да се справя с всекиго.

Най-хубавото обаче бе това, че разшифровах какво означаваше „Юпитер среща Венера“. Е, поне според мен.

Тъкмо се бях запътила към ресторанта на Джо след последната си тренировка, когато видях Неса да излиза от там. Тя спря поглед върху мен и попита:

— Ти не си ли „Момичето на зодиака“?

Аз кимнах утвърдително. Без да каже нищо повече, Неса ме хвана за яката и ме повлече към козметичния салон.

— Не, недейте! — умолявах я аз. — Не искам да влизам тук, не и след последния път.

— Довери ми се — отвърна тя и почти ме застави да седна на фризьорския стол.

Можех да й приложа хватка и да я метна на земята, но реших да не го правя. „Защо пък да не й се доверя, както ме помоли?“ — реших аз. — „Така или иначе нямам какво да губя. Е, поне що се отнася до косата ми.“

Затворих очи и я оставих да си върши работата. Тя пусна някаква релаксираща музика, която в комбинация с умората ми от тренировките тази седмица, с приятното усещане от докосването и, докато миеше косата ми, и с аромата на лавандула на шампоана, ме накара да се отпусна, и скоро се унесох в дрямка. Когато се събудих и се погледнах в огледалото, направо не можах да повярвам на очите си. От там ме гледаше момиче с прекрасна дълга до раменете руса коса.

— Какв…? — изпелтечих аз. — Това перука ли е?

Неса ме дръпна леко за косата, при което усетих опъване. Явно не беше перука и със сигурност бе здраво закрепено за главата ми. Може би тя е не само планета в човешки облик, но и магьосница — помислих си със страхопочитание.

— Да не би да е някакво вълшебство? — попитах аз.

— Нещо такова — отвърна тя и ми се усмихна широко. — Малък фризьорски трик.

— Но… как? — настоях аз.

Неса ми показа мостри от кичури в различни цветове, които държеше в каталог до огледалото.

— Вече можем да правим всичко. Харесва ли ти?

— Страшно много — отвърнах аз и развях косата си, сякаш бях в реклама за шампоан. От стърчащата ми „войнишка прическа“ нямаше и помен и бях щастлива, че отново приличам на предишната Дий.

Юпитер среща Венера. Юпитер е планетата на веселието и изобилието и всичко, до което се докосне, сякаш оживява. А Венера е планетата на хармонията, любовта и красотата. Ако двете планети се срещнат, какво се случва? Тадаам — удължаване на косата.

Усмихвах се по целия път до вкъщи.

Когато стигнах след час до апартамента, отворих вратата с очакването да заваря обичайния прахоляк и строителни отпадъци. Но преди да успея да прекрача прага, Пи Джей ме пресрещна на вратата.

— Затвори си очите, затвори си очите — повтори той ентусиазирано, като покри лицето ми с длан.

Затворих очи и Пи Джей ме поведе по коридора.

— Добре, вече можеш да погледнеш — каза той.

— Изненадааа — извикаха множество гласове.

— Майчице мила! — ахнах аз, като си отворих очите. Пред мен стояха господин и госпожа Пател, Нат, Алекс, Сушила, Джоел, Кло, Ейми, Джо, Роза, Ури, Марио и Неса. Тя пък как е успяла да дойде дотук преди мен? — зачудих се наум. И всички до един бяха широко усмихнати.

— Уау! — възкликнах аз.

Роза дойде до мен и ме прегърна през рамо.

— Виж. Огледай се наоколо — каза тя.

Ако бях шокирана от промяната на косата ми, то при вида на всекидневната, направо бях сащисана. Всичко изглеждаше повече от великолепно. Стените бяха боядисани в мек кехлибарен цвят, а пердетата бяха от златист муселин. Старият избелял килим го нямаше и сега подът бе покрит с лакиран дъбов паркет. По рафтовете на библиотеката бяха наредени пътеписи и романи. В празната ваза в камината най-после имаше цветя — огромен букет жълти рози. Малко двуместно канапе с меден цвят бе поставено близо до италианския кремав диван на леля ми, чието найлоново покритие най-после беше махнато. Освен това върху него имаше разпръснати множество плюшени възглавнички в същия цвят като на дамаската на канапето. Ефектът беше поразителен. От стаята се излъчваше стил и уют.

— Това не е всичко — каза Пи Джей и ме поведе към кухнята, която също бе променена до неузнаваемост.

Шкафовете бяха на старите си места, но им бяха сложени вратички от светъл дъб със сребристи дръжки, което придаваше на стаята модерен вид. Стените бяха боядисани в светложълто, в тон с плочките около мивката, които бяха в златисто и зелено. Всичко това правеше кухнята да изглежда доста слънчева. Най-много се зарадвах обаче, когато Роза влезе и отвори всички шкафове и чекмеджета, за да ми покаже, че бяха пълни с прибори за хранене, тенджери, тигани, чинии, чаши и хранителни продукти. А на плота бе поставена лъскава метална кутия с бисквити, кексчета и бонбони.

Докато Роза предлагаше на гостите ни напитки и дребни сладкиши от обновената ни кухня, Пи Джей ме разведе из останалата част от апартамента.

За банята той бе избрал изчистен, съвременен стил. Всичко беше в бяло — плочките, таванът и трите стени, а четвъртата бе цялата покрита с огледало, което правеше помещението да изглежда двойно по-голямо.

— Тъй като не разполагате с кой знае колко пространство, махнах ваната и сложих душ-кабина — каза ми Пи Джей. — Харесва ли ти така?

— Направо е супер — отвърнах аз, като продължавах да се оглеждам. Не бе пропуснат нито един детайл. Лъскави закачалки, етажерка, на която бяха наредени големи пухкави хавлии, лавица, пълна с невероятно ухаещи лосиони, различни видове сапуни и шампоани, които чакаха да бъдат изпробвани. А на перваза на прозорчето, който се намираше над мивката, бе поставена малка вазичка с букет от червени фрезии. — Прекрасно, превъзходно, умопомрачително.

Последвах ухилена до уши Пи Джей, който ме поведе към спалните. Последните няколко вечери Роза бе спала на пода в стаята ми заради ремонта в спалнята на леля Есме. Стомахът ми се сви на топка, когато посегнах да отворя вратата, защото беше изключително важно тази стая да бъде повече от перфектна. Но тревогата ми се оказа напразна. И тук Пи Джей бе направил чудеса. Беше избрал стените да са в бледовиолетово, а щорите в небесносиньо. Създаваше се усещането за прохлада, ред и чистота — съвсем в стила на леля ми.

— И накрая — твоята стая — каза той.

Докато вървяхме по коридора към нея, си помислих, че едва ли са могли да я променят кой знае колко за един ден, тъй като на практика двете с Роза живеехме там, докато траеше ремонтът на останалата част от апартамента. Но Пи Джей отново успя да ме изненада. Бе решил проблема с недостатъчното пространство в тясната ми стаичка, като бе заменил обикновеното ми легло с високо, до което се стигаше по стълба, а под него бе разположил бюрото с компютъра и стола ми, както и полица за книги. На стената срещу леглото бе окачил постери, изобразяващи всички места, които мечтаех да посетя някой ден — Индия, Африка, Европа, Южна Америка, Луната, Юпитер. Освен това на полицата до бюрото ми беше сложил няколко снимки с ярки рамки. Една на Спот, Чернушка и Снежко, една на Фран, Ани, Бърни и Джейн, а също и по една на татко и на госпожа Уилкинс.

— Роза ми показа албума ти — прошепна ми Пи Джей. — Надявам се, че не се сърдиш. Помислих си, че е добре да сложа на видно място снимките на важните за теб хора и на любимците ти, така че да си ги гледаш всеки ден и да ти напомнят, че не си сама.

— Разбира се, че не се сърдя, Пи Джей. Дори напротив, страшно ти благодаря! — Бях толкова развълнувана, че не знаех какво повече да кажа. Добре че в този момент Ури се показа в стаята с найлонова торбичка в ръка.

Пи Джей направи галантен поклон.

— Удоволствието бе изцяло мое. Приеми го като подарък за рождения си ден.

Гърлото ми се сви от вълнение.

— А пък аз реших, че всички са ме забравили.

— Да те забравим? Че как бихме могли? Та ти си „Момичето на зодиака за месеца“, забрави ли? Хайде, да се връщаме при другите, време е за веселба — каза той и извади отнякъде кутия, пълна с цветни хартиени шапки, надуваеми хартиени свирки и конфети.

Когато отидохме във всекидневната, раздадохме шапки на всички, а Неса предложи да танцуваме конга^[1] из апартамента. По-добра идея едва ли можеше да се намери. Начело на колоната застана Джо, който бе надянал шапка като на Наполеон и бе сложил пиратска превръзка на окото си, а след него се наредихме всички останали, като всеки се хвана за рамената на този пред него.

— Трала ла, ла, ла, ла — пеехме дружно с пълен глас и обикаляхме от коридора до всекидневната и обратно, като изнасяхме краката си ту надясно, ту наляво, до момента, в който забелязах леля Есме да стои на входната врата с куфар в ръка.

Не изглеждаше никак възхитена.