Рамзи Кембъл
Въведение

„Съществото го беше сграбчило за устната и късаше мускула от костта, сякаш сваляше скиорска маска.“

Продължавате ли да четете?

Ето ви още от това, което може да очаквате от Клайв Баркър: „Всички мъже, жени и деца в тази жива кула бяха слепи. Виждаха единствено през очите на града. Не можеха да мислят, освен с мислите на града. И вярваха, че са безсмъртни заради грубата си неумолима сила. Огромни, луди и безсмъртни.“

Виждате, че Баркър е не само ужасяващ, но и много сюрреалистичен. Още един цитат от друг разказ:

„Какво би било едно Възкресение без смешни моменти?“

Подбрах тези цитати преднамерено, като предупреждение към боязливите. Ако предпочитате литература на ужаса, която ви кара да се чувствате в свои води — която звучи достатъчно нереално, за да не бъде възприемана на сериозно и достатъчно познато, за да не се налага да напрягате въображението си с риск да събудите кошмарите, които смятате, че сте приспали дълбоко, тогава тези книги не са за вас. От друга страна, ако ви е омръзнало от истории, които ви карат да се завивате през глава и да спите на светната нощната лампа, да не говорим за парада на „Умело разказаните добри истории“, които няма какво да ви предложат, освен заемки от по-добри хорър писатели, за които читателите на бестселъри никога не са чували, и вие като мен с радост ще установите, че Клайв Баркър е най-оригиналният автор на ужаси от много години насам и същевременно най-шокиращият съвременен хорър писател в добрия смисъл на думата.

Често смятат литературата на ужаса за ретроградна. Някои от най-изтъкнатите й представители със сигурност са били такива, но тази тенденция е довела до създаването на много безотговорни безсмислици и няма причина всички автори в жанра да гледат назад. Когато нещата опират до въображение, единствените граници трябва да бъдат нашите собствени инстинкти, а Клайв Баркър никога не се колебае да продължи напред. Да заявим (както правят, струва ми се отбранително, някои хорър писатели), че основната цел на литературата на ужаса е да ни напомни кое е нормално, като ни представи свръхестественото и непознатото за нещо противоестествено, е почти равнозначно на това да заявим (както смятат някои редактори), че литературата на ужаса трябва да описва обикновени хора, изправени пред непознатото. Слава богу, никой не е успял да убеди По в това и, слава богу, съществуват радикални писатели като Клайв Баркър.

Баркър не избягва напълно традиционните теми, но ги превръща в нещо съвсем различно. „Секс, смърт и звезден блясък“ е шедьовър сред историите за обитаван от духове театър, а „Човешки останки“ е брилянтна и оригинална вариация на тема допелгенгер^[1], но и двата разказа разглеждат по нов начин познатите теми, като финала им е пълен с черен хумор и странно оптимистичен. Същото може да се каже и за „Нови убийства на улица «Морг»“, който е една страшно оптимистична комедия на ужаса, само че там сме в по-предизвикателната територия на радикалната сексуална откровеност на Баркър. Какви точно са посланията на този и останалите разкази, ви оставям да прецените сами. Вече ви предупредих, че тези книги не са за хора, които имат слабо сърце и страдат от недостиг на въображение, и е добре да не го забравяте, когато се осмелите да прочетете разказ като „Среднощният влак за месо“ — ярка история на ужаса, която напомня на кървав хорър филм, но е по-остроумна и жива. „Изкупителни жертви“ — страховит разказ за един остров — на практика използва познатата от старите видеофилми на ужаса тема за подводното зомби, а „Целулоидният син“ разглежда табу в биологията с прямота, достойна за филм на Дейвид Кроненберг, но заслужава да се отбележи, че истинската сила на тази история се крие в нейната иновативност. Това се отнася и за „В хълмовете, градовете“ (който оборва твърдението на толкова много хорър писатели, че оригинални истории на ужаса няма), както и за „Кожите на бащите“. Тяхната иновативност напомня за великите художници фантасти и честно казано не се сещам за съвременен писател в жанра, който да заслужава повече творбите му да бъдат илюстрирани. Има и още: ужасяващите „Кървав свински блус“ и „Ужас“, които, като всеки разказ на тема садизъм, се намират на несигурната граница между прозрачността и воайорството; има и още, но мисля, че е време да се разделим.

* * *

Предстои ви среща с Баркър. Това са най-добрите по негова преценка разкази; писал ги е нощем в продължение на осемнадесет месеца, а денем е съчинявал пиеси (които впрочем са се играели при пълна зала). Едно удивително, според мен, постижение и най-вълнуващият дебют в литературата на ужаса от много години насам.