Започнах да чета първата книга от цикъла. Издържах около 50 страници. Ако очаквате истинско фентъзи — спестете си разочарованието. Това е зле замаскиран розов роман, също като цикъла за „Аз, вещицата“ на Дебора Харкнес. Малко свръхестествени способности на персонажите за цвят, изобилие от еротични намеци и натвърди, а останалото — записки на недоклатена и порядъчно изнервена от което домакиня, с която да се отъждествят потенциалните читателки. Ако очаквате и следа от философските идеи, поднасяни с брилянтно чувство за хумор, характерни за Тери Пратчет, Дъглас Адамс, Нийл Геймън, Мартин Скот, Сергей Лукяненко, не си губете времето с Ришел Мийд. От друга страна — ако гълтате Нора Робъртс като топъл хляб, попаднали сте на правилното място ;)
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.