Читателски коментари (за „Сънят на сукубата “ от Ришел Мийд)

Поредицата е ЗАВЛАДЯВАЩА… Прочетох и трите книги на един дъх и се надявам скоро (ама много скоро) и последните три книги да излязат на българския пазар. Ришел Мийд създаде нещо изключително .. . ШЕДЬОВЪР!!!

Започнах да чета първата книга от цикъла. Издържах около 50 страници. Ако очаквате истинско фентъзи — спестете си разочарованието. Това е зле замаскиран розов роман, също като цикъла за „Аз, вещицата“ на Дебора Харкнес. Малко свръхестествени способности на персонажите за цвят, изобилие от еротични намеци и натвърди, а останалото — записки на недоклатена и порядъчно изнервена от което домакиня, с която да се отъждествят потенциалните читателки. Ако очаквате и следа от философските идеи, поднасяни с брилянтно чувство за хумор, характерни за Тери Пратчет, Дъглас Адамс, Нийл Геймън, Мартин Скот, Сергей Лукяненко, не си губете времето с Ришел Мийд. От друга страна — ако гълтате Нора Робъртс като топъл хляб, попаднали сте на правилното място ;)

Поредицата е невероятна. Има хубав сюжет и магичното винаги е на лице а ако отсъства после те удря в лицето. Историята не омръзва и въпреки че не набляга толкова на житейски въпроси е и много смислена. Почти няма места, където да ти се прище да пропуснеш описанието или някой монолог. Не винаги може да се долови свръхестествената част но ако се замислиш и имаш желание можеш да я откриеш дори в запетайките.Героите са ми много присърце особено някои (~.^). Ако търсите действие,магия и любов това е книгата. Има и препратки към митологията която за мен е важна част от всяка хубава книга. Дали гръцка или измислена като в случая с пратчет. Но отдалечих се … Пточетете я и ще ви хареса

— Книгата е много интересна и увлекателна,много забавна,но и малко тъжна. Може би нещо от рода на " Внимавай какво си пожелаваш, защото може да ти се сбъдне" . Но за съжаление от преведените само три части от поредицата нищо не се разбира. В действителност ще трябва да се прочетат всичките шест книги, за да се разбере как всъщност се развива историята на Джорджина и Сет. И само искам да споделя, че за мен Джорджина е много готина героиня и от всичките книги, които съм чела досега, тя беше единствената на която не можех да се сърдя, когато " изневеряваше" .