Даниел Глатауер
Вечно твой (12)

4

Неделният ден започна към единайсет сутринта. Юдит забеляза, че е полугола, залитна на ставане от леглото и се опита да намери вибриращия си телефон. Човекът, нарушил така дръзко спокойствието й, беше Герд.

— Как си? — попита той.

— Нямам представа.

— Снощи нормално ли се прибра?

— Сигурно.

— Сама ли си?

— Мисля, че да.

— Ако искаш, ще ти звънна по-късно — предложи Герд.

— Не — отвърна тя, като имаше предвид „нито сега, нито после“.

— Какво се случи с теб вчера?

— Моля?

— Направо се отряза.

— Кой? Аз ли?

— Беше доста пияна.

— Съжалявам, не съм го направила нарочно.

— Толкова ли си влюбена?

— Влюбена ли? Не знам.

— Да ти кажа ли какво е първото ми впечатление от Ханес?

— Да, защо не.

— Действително ли искаш да знаеш?

— По-добре не.

— Ханес е сууупер!

— Наистина ли?

— Да, всички са във възторг от него. Той е искрен, любезен и внимателен. Много приятен събеседник. И е забавен.

— Сериозно ли?

— Юдит, Юдит, страхотно попадение.

— Мислиш ли?

— Вчера малко се беше отнесла, но само да беше видяла колко мило се държа с теб!

— Той винаги е такъв.

— Ханес те боготвори, Юдит.

— Едва ли.

— Казвам ти, по-хубаво нещо не може да ти се случи.

— Така ли смяташ?

— Ако бях жена, щях да си мечтая точно за такъв мъж.

— Хм.

— Изпрати ли те до вас?

Настъпи кратко мълчание.

— Юдит, там ли си?

— Герд, май е по-добре да си легна отново.

Тя приключи разговора, довлачи се до банята и си облече черния хавлиен халат. Надникна в тоалетната, кухнята, дневната и спалнята, но не откри нищо необичайно. Отвори гардероба, хвърли бърз поглед под леглото и опипа матрака. Разучи гънките на чаршафа, преди да съблече отново халата. После се пъхна под завивките и въздъхна с облекчение. Ханес определено не беше там. Не бе останал дори за миг, в противен случай щеше да го надуши, да усети присъствието му, независимо от състоянието си. Сега можеше да заспи спокойно. Искаше да сънува него.