Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Трупът на Гедеон (76)

76.

Чакалнята на неврологичното отделение беше със светла ламперия, всичко бе подредено като за изложба, имаше стойка с вестници, кутия политически коректни дървени играчки, различни списания, удобни кожени канапета и фотьойли, гледащи едни към други от подходящите ъгли. Големият персийски килим допълваше впечатлението за добра и преуспяваща медицинска практика.

Въпреки усърдно трудещата се климатична инсталация дланите на Гедеон бяха лепкави от напрежение. Той отиде до прозорчето на рецепционистката и се представи.

— Имате ли записан час? — попита тя.

— Не.

Жената направи справка с компютъра си.

— Съжалявам, но доктор Меткаф няма свободни часове днес.

— Трябва да го видя. Моля ви.

— За какво става дума?

— Искам да си получа резултатите… от томографията, която си направих неотдавна. Опитах да се обадя, но отказахте да ми ги дадете по телефона.

— Така е — рече тя. — Не даваме резултати по телефона, независимо дали са положителни, или отрицателни. Това не означава, че има проблем. — Отново погледна екрана. — Виждам, че сте пропуснали час… Можем да ви запишем за утре сутрин. Устройва ли ви?

— Моля ви, помогнете ми да се видя с доктора сега.

Жената го изгледа с известно съчувствие.

— Момент. — Стана и изчезна във вътрешния лабиринт от стаи. След малко се върна. — През вратата, надясно и после наляво. Кабинет номер две.

Гедеон последва инструкциите и влезе в кабинета. Появи се сестра с клипборд в ръце, пожела му жизнерадостно добро утро, настани го на масата за прегледи и му измери кръвното и пулса. Докато привършваше, на прага се появи едър мъж с бяла престилка. Сестрата се засуети, подаде му клипборда и изчезна.

Докторът — ореолът му от къдрава коса бе осветен отзад от яркото утринно слънце, надничащо през прозореца — приличаше на някакъв едър добродушен ангел.

— Добро утро, Гедеон. — Стисна ръката му и я разтърси сърдечно и кратко. — Седнете.

Гедеон, който бе станал, седна отново. Докторът остана прав.

— Нося резултатите от черепната томография, която направихме преди осем дни.

От тона му Гедеон моментално разбра какво му предстои да чуе. Инстинктът му за самосъхранение моментално се задейства, сърцето му се разтуптя бясно, кръвта запрепуска по вените, мускулите му се напрегнаха.

Д-р Меткаф помълча, после приседна на ъгъла на масата.

— Резултатите от скенера показват растеж на кръвоносните съдове в мозъка, известен като АВМ или артериовенозна малформация…

Гедеон рязко се изправи.

— Това е. Това е всичко, което исках да знам. Благодаря ви.

Понечи да тръгне към вратата, но докторът го хвана дружески за ръката и го спря.

— Да разбирам ли, че сте се обърнали към мен за второ мнение по проблема?

— Да — отвърна Гедеон. Точно сега му се искаше само едно — да се махне колкото се може по-бързо.

— Добре. Все пак мисля, че ще ви е от полза да чуете какво имам да ви кажа, стига да пожелаете да ме изслушате.

Гедеон с усилие преодоля импулсивното си желание да побегне.

— Добре, но говорете направо. Без заобикалки. И, за бога, спестете ми съчувствията си.

— Ясно. Томографията показва проблем с голямата церебрална вена на Гален, който е вроден и не подлежи на операция. Този тип малформация обикновено расте с времето и има индикации, че същото се случва и при вас. Ненормалната пряка връзка между артерията с високо налягане и вената с ниско налягане причинява постепенно раздуване на вената и уголемяване на АВМ като цяло. Освен това част от малформацията включва появата на обратен кръвен поток, който забавя кръвообращението и води до още по-голямо раздуване на вената.

Замълча за момент.

— Описанията ми не са ли прекалено технически?

— Не — отвърна Гедеон. По някакъв начин техническата терминология успяваше да премахне отчасти ужаса. Въпреки това му призляваше от идеята, че всичко това се случва в неговия мозък.

— Прогнозата не е добра. По моя преценка ви остава да живеете между шест месеца и две години, като е най-вероятно смъртта да настъпи след около година или малко по-малко. От друга страна, в аналите на медицинската история е пълно с чудеса. Никой не може да каже със сигурност какво ще ни донесе бъдещето.

— А какъв е шансът за оцеляване в рамките на, да кажем, пет години?

— Нищожно малък. Но не и нулев. — Докторът се поколеба. — Има начин да научим повече.

— Не съм сигурен, че искам да научавам повече.

— Това е напълно разбираемо. Има обаче процедура, известна като церебрална ангиография, която може да ни каже много повече за вашето положение. Можем да вкараме катетър в бедрената ви артерия и да го прокараме до сънната артерия. Там ще освободим оцветител, или блокиращ агент. Докато той се разпространява в мозъка, ще направим серия снимки. Така ще можем да направим карта на АВМ. По този начин ще научим с по-голяма точност колко време ви остава… и може би как бихме могли да подобрим положението.

— Да го подобрите ли? Как?

— Хирургически. Не можем да премахнем малформацията, но има и други възможности. Може да се работи по границите, така да се каже.

— Какво ще постигнете с това?

— Може би ще удължим живота ви.

— С колко?

— Зависи от скоростта, с която се раздува вената. Няколко месеца, може би година.

Настъпи дълго мълчание.

— Процедурите рисковани ли са? — попита най-сетне Гедеон.

— Доста рисковани. Особено от неврологична гледна точка. При подобни операции смъртността е от десет до петнадесет процента, а в други четиридесет процента се стига до увреждане на мозъка.

Гедеон го погледна в очите.

— Вие бихте ли поели такъв риск, ако бяхте на мое място?

— Не — без никакво колебание отвърна докторът. — Не бих искал да живея, ако мозъкът ми бъде увреден. Не съм комарджия и шансът петдесет на петдесет не ми се вижда привлекателен.

Неврологът не извърна поглед, в големите му кафяви очи се четеше състрадание. Гедеон си даде сметка, че разговаря с мъдър човек — един от малцината, които бе срещал в своя кратък и сравнително нещастен живот.

— Не мисля, че ангиографията ще е необходима — каза Гедеон.

— Разбирам.

— Междувременно има ли нещо, което да правя? Някакъв начин, по който да променя живота си?

— Не. Можете да водите нормален активен живот. Краят, когато настъпи, най-вероятно ще бъде внезапен. — Докторът замълча за момент. — Това не е съвсем медицински съвет, но ако бях на ваше място, щях да правя нещата, които са наистина важни за мен. И ако това включва помощ за другите, още по-добре.

— Благодаря.

Докторът стисна рамото му и заговори по-тихо:

— Единствената разлика между вас и всички останали е в това, че макар животът на всички ни да е кратък, вашият е мъничко по-кратък.