Мади Джеймс
Любов в рая (1)

Пролог

Не мога да го направя!

Таша Смит погледна наляво към Марк Тайлър. Черният костюм му стоеше чудесно, снежнобялата риза беше колосана до съвършенство, сивата раирана вратовръзка — внимателно втъкната под ревера. Косата му беше прецизно сресана. Той бе красив, с изразителни черти и силно тяло. Разбира се, Таша бе мислила за него по този начин от детството им. Тя държеше на него и той я обичаше. Докато той се взираше напред обаче, леко усмихнат и съсредоточен в думите на свещеника, тя не можеше да възпре мислите, които се лутаха в главата й от седмици. От по-отдавна всъщност, ако й се искаше да признае.

Не мога да доведа това докрай…

Тя бавно премести погледа си към свещеника. Устните му се движеха, но думите не достигаха до съзнанието й. Погледна надолу и видя роклята си, която бе купила в Денвър преди месеци. Прозрачната кремава тъкан се спускаше надолу от под гърдите й и стилът империя подчертаваше тънката й талия. Полите на роклята се виеха около глезените й. Между каишките на сандалите й с цвят на кожа се провираха стръкове трева. Заобикалящите я Скалисти планини я зовяха, примамвайки я далече от това, което ставаше около нея.

Градината на майка й беше чудесно място за сватба, цветята й придаваха романтика на фона на кристалночистия планински въздух. Бяха планирали това толкова дълго. Твърде дълго всъщност — винаги изглеждаше така, сякаш го отлагат…

Бризът се заигра с дългата й кестенява коса и Таша тихо си пожела да може да отплава на този бриз към някое далечно, мистично място, където мисълта дали това, което прави, е правилно, или не, няма да я безпокои. Очите й се отвориха широко при това откровение, което я халоса като леден юмрук в корема. О, Боже, тя правеше ужасна грешка!

Аз наистина не мога да го направя…

Таша погледна бързо Марк и измъкна ръка от неговата, която я държеше здраво. Другата й ръка се отпусна и букетът, който държеше, увисна.

Марк погледна първо към нея, а после отново към свещеника.

— Така че ако някой тук знае правдива причина, поради която тези двама млади хора не могат да бъдат свързани в свещен съюз днес, нека я каже сега или завинаги я запази в мълчание.

Таша пусна букета на земята.

Тишина.

Погледна Марк, срещна питащия му поглед и въздъхна дълбоко.

— Толкова съжалявам — прошепна тя.

Обърна се и побягна по алеята през градината, без да гледа накъде.

— Трябва да говориш с него.

— Не мога.

— Трябва, Таша! Ти току-що разби сърцето на този млад човек. Трябва да му кажеш нещо.

Таша повдигна очи от мокрите кърпички в скута си към нещастното, но съпричастно майчино лице. Майка й беше права, наистина трябваше да говори с Марк, но точно сега това бе свръх силите й. В момента едва понасяше себе си.

През прозореца на спалнята й в къщата на родителите й долиташе безгрижно чуруликане на птиче. Обикновено Таша тихо би се приближила, би седнала възможно най-близо, за да чуе мелодичната му песен, но в този момент дори това не я ободри. Много бе наранила Марк.

— Той никога няма да ми прости, мамо. — Таша скри очи в ръцете си. — И аз не го обвинявам. Той е най-добрият ми приятел. Обичам го от детството си. Аз просто не съм влюбена в него, а го подвеждах твърде дълго. Трябваше да му кажа преди месеци. Трябваше да съм откровена с него.

Майка й кимна и й подаде кутията с кърпички.

— Трябваше, но не го направи. Не прави същата грешка отново, говори с него, Таша!

Таша погледна към прозореца. Птичката вече я нямаше, нямаше го и щастливото чуруликане. Тя поклати глава.

— Не, не мога. Не сега…