Фабиан Ленк
Мнимият крал (6)

Странноприемницата до Темза

— Хайде, ставайте! — извика някой.

Ким скочи от влажния и студен сламеник, върху който беше прекарала нощта заедно с Леон, Кия и Едуард.

Момичето запримигва срещу утринната светлина, която се процеждаше от една капандура на тавана.

— Глуха ли си? Ставай, има толкова неща за вършене. И доведи и приятелите си, проклето мързеливо племе! — изруга Джеймс.

Обикновено Ким не оставаше длъжна на подобни груби нападки, но в този случай предпочете да си замълчи. Можеха само да се радват, че подозрителният субект ги взе със себе си предишната нощ.

Джеймс имаше странноприемница и кръчма недалеч от Темза. Ким, Леон и Едуард трябваше да работят там. В замяна щяха да получат нещо за ядене и подслон. За едно преспиване на осеяния с миши изпражнения таван трябваше да работят до следващата нощ. Такава бе уговорката — изобщо не е добре, помисли си Ким, преизпълнена с ярост, но в момента нямаха друг избор.

Джеймс я сграбчи за рамото и грубо я разтърси.

— Е, колко още ще се бавите?

— Не ме докосвай! — изсъска Ким и го блъсна в гърдите.

Джеймс изненадано я пусна и в очите му припламнаха опасни пламъчета. Вдигна ръка да я удари. В този момент Кия се хвърли върху него изотзад и заби нокти в рамото му. Джеймс изрева и затанцува някакъв странен танц, като се опитваше да се отърси от развилнялата се Кия, която здраво се бе вкопчила в него.

— Кия! — извика Ким. — Остави го!

— Остави го, Кия, въпреки че си го заслужи! — намеси се и Леон, който бе застанал до Ким.

Едуард също се бе изправил. Кия с нежелание остави Джеймс, който ругаейки изтрополи надолу по стълбите.

— След минута да сте долу! — изкрещя той.

 

 

Приятелите прекараха следващите часове в метене на странноприемницата, почистване на масите, носене на дърва и разтребване на кухнята.

— За бога, колко си схванат! — язвително отбеляза Джеймс, когато Едуард се спъна за пореден път в кофата с вода и изпусна една чиния на пода.

— Не съм свикнал с такава работа — каза момчето извинително.

— Не се тревожи, един път да свършим тук и духваме към двореца! — отвърна му Ким.

Джеймс обаче не ги изпускаше от очи и им възлагаше нови и нови задачи. Приятелите се страхуваха да побегнат просто ей така, защото Джеймс имаше нож в себе си. Изчакваха удобен момент.

Стана обед и първите клиенти започнаха да пристигат. Джеймс се въртеше в кухнята или наливаше бира от едно голямо буре, сложено върху тезгяха. И разбира се, командваше новите си помощници. Единствено Кия се чувстваше добре. Тя се бе настанила близо до топлата печка и наблюдаваше напълно невъзмутимо цялата тази лудница.

Скоро кръчмата се пукаше по шевовете от народ. Ким търчеше от маса на маса и сервираше ястия с отвратителна миризма и халби, пълни с бира, чиято миризма не бе по-приятна.

В този момент в кръчмата влезе един мъж, облечен значително по-добре от останалите гости, повечето от които бяха моряци, говореха гръмогласно или играеха карти, докато изсипваха в гърлата си халбите с бира. Новодошлият бе доста едър, облечен в тъмносин редингот^[1], черни тесни панталони и високи ботуши, лъснати до блясък.

Когато Джеймс излезе от кухнята с табла, отрупана с буламачите, и видя мъжа, той застина на място. Тикна таблата в ръцете на Леон, махна на едрия мъж да влезе в кухнята, изхвърли от там Едуард и тръшна вратата зад гърба си.

Ким сви вежди. Най-вероятно двамата имаха да обсъждат нещо и искаха да останат насаме. Дали да не чуе за какво си говорят? От друга страна, това беше прекрасна възможност да избягат. Любопитството й надделя и тя се прокрадна към вратата, която бе само притворена.

— Колко добре, че намина насам, Поке! — чу да шушука Джеймс. — Натъкнах се на добра плячка!

— Хайде, разказвай! — отвърна му приглушен глас.

— Имам предвид момчето, което току-що изхвърлих от кухнята…

— И какво за него?

— Не мислиш ли, че твърде много прилича на някого…

Разнесе се презрително изсумтяване:

— Не го разгледах добре този червей. Какво искаш да кажеш?

Гласът на Джеймс се извиси до истеричен шепот:

— Мисля, че е кралят ни!

— Да не си откачил?

— Не, разгледай го добре. Той е, мога да се закълна! А ти сигурно знаеш какво говорят за него: Едуард мрази живота в двореца и често се мотае из улиците. Може би съм го срещнал в един от тези моменти, преоблечен като просяк.

— Какво възнамеряваш да правиш?

— Ще го хванем и после ще получим тлъста сума за него.

— Искаш да го отвлечеш и да вземеш откуп?

— Ш-ш-т! — направи му знак Джеймс да замълчи.

Сърцето на Ким заби учестено. Едуард беше в голяма опасност!

— Да! — разнесе се отново гласът на Джеймс. — Но имам нужда от помощта ти. В твоето имение бихме могли да го скрием по-добре! Ще участваш ли в играта?

Ким чу достатъчно. Тя се втурна към Леон и Едуард, за да ги предупреди.

В този момент Джеймс и Поке се изнизаха от кухнята. Поке заоглежда пълната кръчма.

— Къде е Кия? — тревожно попита Леон, но в този момент умната котка се стрелна към тях, погледна ги и се втурна към вратата, сякаш бе разбрала всичко.

— Да изчезваме! — викна Ким и се втурна след Кия.

Леон и Едуард я последваха.

— Ей, какво правите? — чуха зад гърба си виковете на Джеймс. — Не бягайте!

Децата изскочиха на улицата. Точно в този момент оттам минаваше каруца, натоварена с бурета бира. Уличката бе толкова тясна, че просто нямаше къде да стъпят.

— Връщаме се! — извика Ким.

Само че това съвсем не бе добра идея, даде си сметка самата тя. Зад тях бяха Джеймс и Поке!

— Гадост! — извика Ким. — Какво да правим сега?

В този момент Кия скочи върху откритата каруца, където бяха натоварени буретата. Ким я последва и извика към момчетата:

— Идвайте, по-бързо!

Леон и Едуард я послушаха. Заедно с Ким те се изкатериха върху най-близките бурета, без коларят да ги усети.

— А сега следва изненада! — каза Ким и се засмя. После протегна крака към едно от двете бурета, легнали в самия край на каруцата, и се опита да го изрита навън. Само че то не помръдна и на милиметър.

— Играта свърши, пипнахме ви! — изрева Джеймс.

— Още не сте! — прошепна Ким.

С помощта на Леон и Едуард тя все пак успя да избута бурето от каруцата. То се стовари с трясък точно пред краката на преследвачите им, събори ги и се разби на парчета. Фонтани бира запръскаха наоколо и Джеймс и Поке бяха окъпани от главата до петите.

— Какво, по дяволите… мисля, че ще полудея! — изръмжа коларят, като се обърна да види какво става. После отпусна поводите и вече се канеше да сграбчи приятелите, но те се оказаха по-бързи. Скочиха от каруцата и се втурнаха покрай Джеймс и Поке.

Само че не стигнаха далеч, защото се озоваха в ръцете на двама стражи, които патрулираха наблизо.

— Какво става тук? — попита с режещ глас единият от мъжете.

Ким видя как Джеймс и Поке побързаха да изчезнат. Но каруцарят, небръснат дебел мъж с червендалесто лице, се приближи до тях, олюлявайки се, и започна да им се кара.

— Ще получите компенсация за бурето — каза Едуард в отговор на мъжа. — Аз съм кралят и ще изпратя секретаря си, който ще ви плати за щетите.

В отговор се разнесе недоверчив смях.

— Какво да правим с малкия самохвалко? — попита единият от войниците.

— Много просто! — отвърна му другият. — Ще го хвърлим заедно с приятелите му в Тауър.

Ким потрепери. В Тауър!

— Няма да го направите! — запротестира тя. — Ние сме още деца.

— И какво от това? — прозвуча в отговор. — Причинихте големи щети на каруцаря. Освен това този малък негодник оскверни името на краля. А това е равносилно на измяна. Но за това ще се произнесе съдията.

И преди приятелите да успеят да помислят за ново бягство, бяха отведени от стражите.