Книстер
Лили Чудото отива на луната (5)

Четвърта глава

Когато Лили се показа на рампата за приземяване, я посрещна блестяща, бледозеленикава светлина. Беше преметнала на рамо якето си, а и не се нуждаеше вече от капсулите с въздух. Тя притвори очи и съжали, че не си беше взела слънчевите очила. Започна да се оглежда, като примигваше непрекъснато. Насред зелена джунгла се издигаха сребристи небостъргачи. Много от тях бяха кръгли. На Лили й направи впечатление, че прозорците бяха твърде малки. Но това не беше чудно! Поне три слънца огряваха Зелената планета. Въпреки това беше приятно хладно. Това беше странно — студени слънца? Но на Лили не й остана много време да се наслаждава на тази чуждоземна природа, защото командирът я подкани:

— Чрез телепатична връзка съобщихме на нашата кралица за теб. Тя няма търпение да те види. Бел и Леб ще те отведат. Ето, вземи моя компютър преводач. Така без проблеми ще се разбереш с кралицата.

Преди да успее да благодари, двете кучета тръгнаха напред, като радостно лаеха и въртяха опашки. И те много се радваха, че са се прибрали вкъщи. Заведоха Лили в един асансьор, който, веднага щом се качиха, тръгна със светкавична скорост надолу. Когато слезе замаяна, се намери между гигантски дънери на вековни дървета. Бел и Леб я поведоха през джунглата към една поляна. Лили сложи ръце на очите си, когато излязоха от сянката на дърветата. Тя се спря и се учуди: в края на поляната имаше фантастична сграда, която блестеше така, все едно беше от чисто злато. Приличаше на грозд, направен от много кълба. Издигаше се нависоко, чак до облаците.

— Кралският палат! — прошепна Лили, а Беллеб кимна с глави.

Малко след това Лили стоеше вече пред кралицата. Лили я позна не само по короната, но и по изисканата й осанка.

Зелената й кожа беше почти прозрачна, а тъмночервените й очи блестяха като рубини. Беше облечена с рокля от тъмнозелена коприна с висока яка и шлейф.

— Добре дошла, чуждоземко! — каза тя с дълбок глас. — Значи ти си Лилил от рода на прочутите шактикосаци…

— Така е — отвърна Лили и се опита да звучи уверено.

Хубавата кралица я респектираше и тя не беше сигурна дали тази умна и властна жена не е видяла, че Лили не беше никакъв шактикосак. Но кралицата продължи да говори:

— Моля да извиниш моето нетърпение, но времето ме притиска. Може би си чула, че дъщеря ми най-вероятно е била отвлечена от галактически пирати и може би е в голяма опасност. Не знаем къде да я търсим. Претърсихме всяко кътче на познатите ни вселени. Ти си последната ми надежда. Няма да ти навреди, ако ни помогнеш, а ние…

— Нека първо да видя какво мога да направя за Вас — прекъсна я Лили. — Вие знаете, че шактикосаците имат други цели в живота и не ламтят за пари.

— Дори и за това, че ще се опиташ да помогнеш, всяко едно същество на нашата планета ще ти бъде благодарно.

— Добре — отвърна Лили.

Още по пътя тя вече беше измислила план за спасение.

— Ако искате да намеря дъщеря Ви, моля да ми дадете предмета, който й е най-любим.

Кралицата веднага отвърна:

— Тя най-много обича Беллеб. Той е най-скъпата й играчка. Още като дете тя получи това куче от много рядка порода като подарък от кръстника й Поммоп.

— Няма ли любим предмет за игра? — попита Лили, която искаше да изпробва своята магия с предмет, а не с куче.

Не беше сигурна дали магическият скок щеше да стане и с живо същество.

— Тя очевидно е взела най-любимите си предмети. Аз ги търсих, защото исках да се успокоявам с някакъв спомен за нея.

Кралицата се замисли за момент и изведнъж й хрумна:

— Единственото, което ми остана от нея е тази малка кутийка, която нося непрекъснато в мен, откакто нея я няма. В кутийката има зъб. Това е първият зелен зъб, който й падна, когато беше малка.

— Зелен зъб ли? — попита неразбиращо Лили.

Кралицата обясни:

— Зелените зъби са първото нещо, което нашите деца губят. След това са ученическите зъби и после са постоянните, които ние наричаме коронни.

— Аха, значи млечен зъб! — си каза Лили и се обърна към кралицата. — Млечният, ох исках да кажа зеленият зъб ще е перфектен за маг…, ох при търсенето на принцесата.

Лили се усмихна нервно и протегна ръка. Тя също бързаше, защото не можеше вечно да отсъства от вкъщи.

— Много ми е трудно да се разделя с него… — поколеба се кралицата. — Трябва да ми обещаеш, че ще ми го върнеш, дори и мисията ти да не успее.

— Обещавам! — отвърна тържествено Лили и бързо взе зъба.

За всеки случай лапна и остатъка от капсулата с въздух, провери дали фенерите на краката й работят и се загърна с якето си. Нямаше време да се замисля колко опасна можеше да е тази мисия. Притисна кутийката със зъба до сърцето си и се приготви за магическия скок:

Кралицата се изплаши, когато Лили изчезна изведнъж, все едно се беше изпарила. Тя знаеше, че когато имаш работа с шактикосаци можеш да очакваш всичко. Последното, което кралицата беше успяла да види, е, че Беллеб се беше хвърлил на ръката на Лили. Кралицата въздъхна. Не само дъщеря й, но и всичко, което обичаше беше изчезнало…

Магическият скок не трая дълго. На Лили не й остана много време за размишление. Скоро почувства твърда почва под краката си. Под краката ли? Не, тя се беше озовала в седнало положение с Беллеб в скута си. Но тя не се учуди, а се опита да разбере къде беше попаднала. Мина време, докато успее да се адаптира към сумрака. Тя действително седеше върху нещо като пейка!

Пейка ли? Трябваше й още миг, за да се осъзнае. Около нея беше не само тъмно, но и студено. Добре, че беше лапнала капсулата с въздух, защото тук май нямаше никакъв кислород. Лили бързо пусна фенерчетата, за да се огледа: определено се намираше в затворено помещение със стъклен купол над нея.

Това не беше ли кола? Но през стъклото се виждаше директно тъмнината на Вселената. Едва сега Лили разбра.

Тя не се беше озовала в кола, а в космически кораб. Това трудно можеше да се нарече космически кораб. То беше по-скоро лодка. Точно пред нея на една подобна пейка седяха две същества… Въпреки че „седяха“ не беше подходящата дума. Двете същества лежаха едно до друго прегърнати…

— Ехо! — извика Лили.

Но те не се помръднаха. На Лили й направи впечатление, че бяха доста бледи, почти прозрачни. Най-вероятно от дълго време бяха в безсъзнание…

Лили извърна поглед от тях, защото чу лай. Бяха Леб и Бел, които се опитваха да дишат. Лили веднага жертва две от капсулите си с въздух — за всяка глава по една.

За щастие те веднага разбраха, че трябва да сдъвчат капсулите и се успокоиха. Когато видяха двете същества на срещуположната пейка, подскочиха към тях, без да се колебаят. Лили веднага разбра кой лежеше там: принцесата! А кой беше другият? Не приличаше на пират. Лили не стигна далеч в мислите си, защото принцесата отвори очи. Лили веднага й пъхна една капсула с въздух в устата. Но преди да успее да й обясни какво да прави с нея, красавицата отново изпадна в безсъзнание. Колкото и Лили да я викаше и разтръскваше, принцесата не помръдваше.

Ужас! Без да се сдъвчи, капсулата нямаше да подейства. Лили не знаеше какво да прави. Тя взе друга капсула и се опита да я смачка в пръстите си. Нищо! Капсулата не можеше дори да бъде стъпкана, защото гумените ботуши на Лили бяха прекалено меки.

Ужас! Беллеб гледаше с изумление как Лили се опитваше да спаси живота на принцесата. Когато тя най-накрая погледна отчаяно към кучето, изведнъж й дойде една идея. Веднага я сподели с него. Бел и Леб разбраха плана и се включиха в действие: и двамата сдъвкаха по една капсула и веднага пуснаха въздуха в кабината на кораба. За щастие Лили беше взела достатъчно капсули с въздух.

— Дъвчете, дъвчете! — започна да ги окуражава Лили.

И двамата много се стараеха и даваха най-доброто от себе си. Лили веднага почувства, че кабината започна да се изпълва с въздух. Тя също спря да дъвче, пое въздух и извика:

— Стана, стана! Малко е, но все пак има въздух!

И наистина принцесата придоби отново зеленикав цвят. Но съществото до нея стана розово. Ужас! Какво значеше това? Принцесата отвори очи.

— Къде съм? Кои сте вие?

Кучетата така се зарадваха, че се задавиха и започнаха да кашлят.

— Концентрирайте се и дъвчете! — извика Лили и те продължиха да дъвчат, готови да поставят световен рекорд.

Принцесата се съвзе. Другото същество беше очевидно мъжко. Междувременно беше станало тъмночервено и също дойде на себе си. Кучетата се зарадваха и на него и започнаха да ближат лицето му. Май познаваха непознатия, който се беше притиснал до принцесата.

Лили ги гледаше с облекчение и размишляваше. Май не ставаше въпрос за отвличане…

Зюсирисюз проговори първа:

— Как дойдохте тук? И откъде имате кислород? — попита тя.

— Тя е един могъщ шактикосак, така че не питай — отвърна Беллеб.

— Моето име е Лилил — представи се Лили. — Изпратиха ме да ви спася.

Лили спря за миг, защото не знаеше какво да каже.

— Кой ви е отвлякъл и ви е оставил без кислород? Ще ми обясните ли какво ви се е случило?

Принцесата заплака:

— Обяснение ли? Само ако беше толкова лесно! — изхлипа тя. — Спасение? Отвличане? Единственото, от което трябва да бъда освободена, е любовната ми мъка.

— Любовна мъка? — не разбра Лили.

— Не разбираш ли? — изплака принцесата. — Пръзълпипс и аз нямаме бъдеше на Зелената планета.

— Внимавай какво казваш, зелениче мое — предупреди я червеноликият. — Може би е шпионин на майка ти и иска да ни хване, за да ме хвърли в затвора.

Той се хвана за лазерния меч.

Лили пребледня. Беше гледала подобно нещо във „Война на световете“, любимият филм на майка й.

— Не, не се притеснявай, Пръзълпипс! — успокои го принцесата. — Чужденката ни мисли доброто, чувствам го. Иначе защо щеше да ни спасява от сигурна смърт? Не след дълго щяхме да сме вече мъртви.

Пръзълпипс малко се засрами, почервеня още повече и обясни:

— Свърши ни кислорода в малкия ми космически кораб.

— И не само кислорода — допълни принцесата и направи гримаса. — Нямаме никакви енергийни резерви вече. Ако не бяхме умрели от липса на кислород, щяхме да измръзнем!

— Принцесо, може ли сега да ми обясните отначало — каза Лили. — Не разбирам! Защо нямате бъдеще на Зелената планета? Там много се притесняват за вас и най-вече майка ти. Тя е неутешима и си мисли, че сте в голяма опасност.

Принцесата скри очите си в длани и заплака. Пръзълпипс, който първо беше порозовял, а после беше станал кървавочервен, каза с решителен глас:

— На Зелената планета не можем да сме заедно.

— Защото той не е от нашата раса и не е зелен — обясни хлипайки принцесата.

— Невъзможно е принцесата да се омъжи за някой, който не е зелен — обясни Беллеб.

— Толкова ли е строга кралицата? — учуди се Лили.

— Много по-строга, отколкото можете да си представите — прошепна принцесата и продължи да плаче.

Бел и Леб облизаха ръцете на принцесата, за да я успокоят.

— Като кралица тя трябва да спазва законите на Вселената — излая кучето.

— Законите са написани от един могъщ шактикосак преди стотици години… — обясни Пръзълпипс съкрушено.

А Зюсирисюз добави с въздишка:

— … и могат да бъдат променени само от един шактикосак…

В този миг четири двойки очи я погледнаха. Лили също се ококори и каза много бавно:

— … или от жена шактикосак.

В космическия кораб настана глъчка. Всички се радваха и се прегръщаха. Кучето скачаше ту към принцесата, ту към Лили, на която й беше трудно да им обясни, че трябва възможно най-бързо да се приберат.

Едва след като многократно беше обещала да промени закона и веднага да го изпрати до народното събрание на шактикосаците, всички се успокоиха.

— Майка ти ще приеме теб и любимия ти с отворени обятия — каза Лили за стотен път.

— Мислите ли, че ще стане така? — попита принцесата със съмнение в гласа. — Дали майка ми толкова бързо ще си промени мнението за червените хора, дори и да се промени закона?

— Разбира се — отвърна Лили. — Сто процента!

Беллеб добави:

— А думата на Лилил е закон. Нали е шактикосак!

Когато Лили най-накрая успя да ги убеди да се върнат вкъщи (след като беше пратила тайно и съобщение на кралицата чрез компютъра преводач, който можеше да се ползва и като интергалактическа връзка), Пръзълпипс изведнъж стана светлорозов.

— По-добре е да се приберем — каза той потиснато. — И без това нямаме много енергия, а без енергия е немислимо да се лети. Двигателите не могат вече да се задвижат.

Принцесата обясни:

— Когато тръгвахме от Зелената планета, не искахме да бъдем разкрити и затова излетяхме само с помощта на стартовите батерии.

— Но те не издържаха дълго време — допълни Пръзълпипс. — Когато видяхме, че са почти празни, двигателят не можеше да се стартира вече.

— За нещастие и кислородът свърши. И ако не ни бяхте спасили навреме…

— Къде искахте да отидете? — прекъсна ги Лили.

— Не бяхме измислили. Нямаше значение къде, важното беше да сме далече, за да можем да бъдем заедно — отвърна принцесата.

Настъпи тишина. Но Лили нямаше да се казва Лили, ако не й беше дошла веднага една чудесна идея:

— На ботушите си имам прикачена енергия — обяви тя. — Ако успеем да свържем моите ботуши с вашите батерии, ще може да стартираме агрегата.

— Зелена плането, ние идваме! — извика Беллеб, когато моторите заработиха и петте пътника бяха изтласкани в края на ракетата.

— Това е истинска спортна ракета — извика Лили и се усмихна.

Когато видяха Зелената планета, Пръзълпипс попита:

— Дали да не обявим, че идваме, за да не помислят, че това е вражески кораб?

— Добра идея, тъй като сме с червен космически кораб 008, а такива принадлежат само на червените хора — отвърна принцесата.

Пръзълпипс установи контакт и Лили се приближи до високоговорителя:

— Шактикосакът Лилил моли най-любезно да разрешите кацане. Принцеса Зюсирисюз е на борда. Тя е жива и здрава. На борда са и командир Пръзълпипс и интергалактическото суперкуче Беллеб.

— Добре дошли сте, независимо кой е с вас на борда — отвърна лично кралицата. — Откакто пратихте съобщението, не съм излизала от командната централа и очаквах пристигането ви.

— Какво съобщение? — попита принцесата, но беше толкова облекчена от милото посрещане, че не й се мислеше вече за това.

— Виждате, че не съм ви излъгала — каза Лили.

Но на двамата бегълци им беше притеснено как щяха да ги посрещнат хората от двореца и поданиците им.

Тревогите обаче бяха напразни. Принцесата беше посрещната с голям възторг. Всички се зарадваха и на Лили и Беллеб. А Пръзълпипс? Той стоеше малко настрана и не знаеше как да се държи. Тогава кралицата се обърна към него. Настана такава тишина, че и игла да паднеше на земята, щеше да се чуе. Кралицата пристъпи към Пръзълпипс и сложи ръце на раменете му:

— Както знаете, ние, зелените хора, обичаме да казваме, че зеленото е цветът на надеждата.

— А за нас, червените хора, червеното е цветът на любовта — добави Пръзълпипс и се изчерви.

— Значи всичко е наред? — попита принцесата и се приближи до любимия си.

— Всичко е наред — преведе компютърът думите на кралицата. — Това го дължите на Беллеб и най-вече на Лилил, без която… Но къде е тя?

Да, къде беше Лили? В цялата суматоха никой не беше забелязал, че Лили тайно беше изчезнала…

Лили се озова в планетариума точно пред витрината с камъните от Луната. Беше тихо. Полицията си беше отишла. Ох, какъв късмет! Лили бързо остави във витрината един по-голям камък, който беше взела от Луната.

— Всички много ще се учудят, че камъкът е станал по-голям — усмихна се Лили. — Но когато се намеси тайната магьосница Лили, винаги има и нещо загадъчно.

После се огледа наоколо. Тя се усмихна, като видя калните следи, които полицаите бяха оставили с обувките си. Май навън е валяло… Лили се наведе и взе едно мокро листо от пода. Това беше билетът й за навън.

„Важно е човек да има късмет!“ — помисли си тя. Сега обаче трябваше да изчезне. Нали искаше да си остане тайна магьосница.

Тя се промъкна тайно по двете улички до вкъщи. За късмет уличните лампи светеха и тя намери лесно ключа, който майка й беше скрила за всеки случай в градината. Тихо отключи и се промъкна в стаята си. Намери лунния си календар и записа:

Първото момиче на Луната!

Любовната мисия приключи успешно…

Галактическата ракета на Лили

Нуждаете се от:

1 кутийка от лекарства или от филмче за фотоапарат.

2 пакетчета газирана напитка на прах.

Вода.

И за да изглежда ракетата наистина галактически — алуминиево или сребърно фолио, цветна хартия, ножица и лепило.

После се захващате за работа:

Първо бурканчето или кутийката се облепва с фолиото и цветната хартия.

За целта първо се изрязва едно кръгче. От кръгчето се изрязва едно триъгълниче като „парче торта“.

Двата изрязани края се похлупват един върху друг и се залепват.

Започват приготовленията за старта: кутийката трябва да се напълни до половината със съдържанието на пакетчето за газирана напитка. Другата половина се допълва с вода. Сега трябва да се действа много бързо: бурканчето се затваря с капачката и се обръща с нея надолу. Бързо се поставя и върха — десет, девет, осем, седем, шест, пет, четири, три, две, едно, нула:

Ракетата се изстрелва на почти два метра височина!

Важен съвет: Изпробвайте този експеримент само навън! Разрешение за излитане в детската стая не се дава!

Тайнствено лунно ласо

Искаш ли да уловиш лунната светлина? Лили ще ти покаже как.

Нуждаеш се от:

2 дебели метални игли за плетене (ако баба има такива от дърво, няма значение: ще ги боядисаш в сребърен цвят).

Светлоотразително фолио.

Блестящи перли и копчета, звездички и гердани (Лили намира всичко това в тайното си чекмедже) — някои от нещата може да се увият с фолио, за да заблестят по-добре!

Корда или вълнен шнур.

Пинсета, ножица, лепило и един молив.

1. Двете игли за плетене се закрепят на кръст. От средата се пуска около 15 см корда. От всички краища на иглите се закрепя по 25 см корда. В средата се срещат петте конеца. Там се прави примка за хващане. Трябва да се постараеш, за да застанат иглите водоравно.

2. От светлоотразителното фолио Лили изрязва Луна. Тя залепва две фолиа за бялата им страна, за да може Луната да блести и от двете страни, и с молив очертава кръг. Изрязва го и закрепва Луната с корда в средата на кръста.

3. След това Лили взима корда или конец и прави въженца с различна дължина от перли, копчета, звездички и т.н. Могат да са между 20 и 35 см. И те се закрепват за кръста. Тежестта трябва да се балансира, за да стои в равновесие и Луната.

4. Накрая ласото се закачва на прозореца и звездичките започват да танцуват в цялата стая! Галактическо усещане!