Книстер
Лили Чудото в страната на динозаврите (5)

Четвърта глава

Магическият скок продължи отново цяла вечност. Или поне така се стори на Лили, защото трябваше да бърза. Най-накрая се озова в стаята си, поотръска се и се втурна към етажерката с книгите. Искаше да разбере с кого си имаше работа, или по-точно казано — срещу кого трябваше да се изправи. Намери книгата си за динозаврите и започна да разлиства. Затаи дъха си, когато намери правилната страница. Ставаше въпрос за може би най-големия летящ динозавър. Живял е през късната фаза на мезозоя, преди около 70 милиона години. Приличал е на летяща змия.

— Да, прилича на змия. Подъл и страхлив. Ще види той! — изсъска Лили.

За жалост в книгата не се споменаваше кои са били враговете му и как можеше да бъде изплашен.

Лили се хвърли под леглото си и започна да опипва пода. Какво ли търсеше? Може би магическата книга, за да намери подходящо заклинание?! Не! Това, което търсеше Лили, нямаше нищо общо с магиите. Те много пъти не й бяха помагали в беда.

А сега залогът беше твърде голям. Леон беше в голяма опасност. Трябваше да заложи на нещо сигурно. Тъкмо беше намерила това, което търсеше и мама се озова в стаята й.

— Какво правиш под леглото? — попита я тя учудена.

Лили се стресна и извика. Само това й липсваше!

Защо това се случваше тъкмо сега? Но тя бързо се съвзе и като излезе изпод леглото отвърна:

— Нещо ми падна под леглото.

— Какво точно? — попита мама настоятелно.

Лили взе да се озърта. Не й се искаше да показва на мама това, което криеше зад гърба си.

— Запалка? Къде я намери? Какво искаш да правиш с нея?

— Аз, аз… — Лили търсеше някакъв отговор.

— Нали знаеш, че с огън не се играе? — каза мама и взе запалката от ръката на Лили. — На какво прилича стаята ти? Трябва веднага да я оправиш, защото леля Елиане ще идва днес на вечеря. А тя е много претенциозна.

— Добре — отвърна Лили и се опита да не звучи припряно.

— Къде е Леон? — попита изведнъж мама.

Лили се изпоти.

— Той е навън. Ние бяхме заедно навън да си играем и аз…

— А, сигурно си играете с хвърчилото, за което купихме въженце. За щастие вече не е толкова ветровито…

— Да, затова аз тъкмо… — запъна се Лили.

— Много добре, че си се сетила да си оправиш стаята. Моля те да се постараеш, чу ли?

Лили реши да не противоречи на мама, защото най-важното в момента беше да остане сама.

— Да, ще го направя — каза радостно тя, взе едно яке от стола си и го прибра в гардероба.

После завря ролерите под леглото си. Мама кимна доволно и я остави сама.

Ужас! Лили легна на кревата и се замисли какво да направи.

Тя искаше да се сбогува с мама и да се направи, че излиза навън да играе с Леон. Но сега трябваше да направи магическия скок оттук. Дори и по този начин да рискуваше мама да се зачуди къде се е дянала Лили. Едно беше ясно — да губи ценно време в подреждане е твърде опасно! Лили се пъхна отново под леглото, защото там беше скрила още нещо, което искаше да вземе. Опакова нещата и хвърли последен поглед към вратата. Беше чисто! Лили притисна листото от времето на динозаврите до сърцето си.

Сирисис се изплаши много, когато Лили се появи при нея от нищото.

— Как се озова тук? — попита учудено водното конче.

— О, това е просто трик — обясни Лили.

— Всички спагетоядни ли могат да правят трикове?

— Само ако се казват Лили — усмихна се тя. — Но сега трябва да се захващаме за работа.

После Лили показа на Сирисис какво беше донесла.

— Погледни, с това със сигурност ще прогоним звяра от гнездото му. И когато отлети надалеко, ти ще можеш да ми донесеш едно клонче.

Водното конче гледаше с неразбиране и Лили му обясни:

— Това са фойерверки. Могат да се купят само по Нова година. Мама ги беше купила и аз си запазих няколко, за да я изненадам на рождения й ден. Мисля, че е много по-добре да ги използвам посред лято.

— Нова година? — Сирисис не разбираше нищо.

— Моля те да ми се довериш. Сега не мога да ти обясня. Когато човек е внимателен, фойерверките са безобидни. Те гърмят твърде силно, но не могат да наранят никого. Зверовете обаче със сигурност ще се изплашат. Ще излетят панически от гнездото, а ти ще използваш момента, за да ми донесеш едно клонче.

— Но как гърмят тези неща? Живи ли са? Изглеждат ми умрели.

— Не, те не са живи — засмя се Лили. — Ако Леон не беше в опасност, щях да се опитам да ти обясня, но сега няма време. Моля те да направиш това, което е необходимо. Сега със запалката…

В този момент й хрумна, че мама й беше взела запалката! Как не се беше сетила, преди да тръгне? Сега щеше да й помогне единствено един добър съвет. Без фойерверки нямаше да има гръм, а без гръм нямаше да има прогонени динозаври… Ужас!

Лили погледна към гнездото. Нищо не помръдваше. Дали всичко беше наред с Леон? Той трябваше да потърпи още малко, защото Лили трябваше отново да се върне с магическия скок вкъщи и да вземе запалка.

Лили тъкмо напипа плюшената мишка в джоба си и се канеше да изрече заклинанието, когато се чу:

И един тътен, по-страшен от новогодишните фойерверки, разцепи въздуха. Земята се разтресе и небето притъмня…