Л. Дж. Смит
Началото (1) (Книга първа)

Пролог

Наричат го часа на вещиците — онзи среднощен час, когато хората спят, когато създанията на нощта могат да чуят дишането им, да помиришат кръвта им, да наблюдават сънищата им. Това е времето, когато светът ни принадлежи, когато можем да ловуваме, да убиваме, да закриляме.

Това е времето, когато най-силно се нуждая от храна. Но трябва да се сдържам. Защото като се въздържам, като излизам на лов само за онези животни, чиято кръв никога не пулсира учестено заради силни желания, чиито сърца не туптят забързано от радост, чиито копнежи не пораждат в тях мечти, оставам далеч от тъмната страна. Мога да контролирам Силата си.

Ето защо в някоя нощ, когато усетя мириса на свежа кръв край себе си, когато зная, че на мига ще мога да се свържа със Силата, на която устоявам толкова дълго и ще устоявам цяла вечност, изпитвам нуждата да записвам преживяванията си. Докато описвам историята си, си припомням различни сцени и години, свързани една с друга като мъниста, нанизани в безкрайна огърлица. Така оставам неделима част от онзи, който бях, когато бях човешко същество и единствената кръв, която чувах да пулсира в ушите ми и да отеква в сърцето ми, беше моята собствена…