Майкъл Скот
Чародейката (48)

Глава 46

Близнаците следваха Изида и Озирис по път от златни камъни С/ към входа на невъзможно високата Пирамида на слънцето. Ботушите им тропаха по позлатената алея и това бе единственият звук в кръга от тишина, който постепенно се бе образувал около тях, докато всички се обръщаха да ги погледнат.

Джош се приведе към сестра си.

— Привличаме много внимание — промълви той.

— Имам чувството, че това влиза в плана — прошепна в отговор Софи. Видя неразбиращото изражение на брат си и продължи: — Струва ми се, че можехме да кацнем много по-близо до входа, но не го направихме. Изида и Озирис искат да извървим пътя дотам, за да могат всички да ни видят. Обзалагам се, че това е една от причините да ни накарат да носим броня. — Тя кимна към хората, които започваха да се трупат наоколо. — Погледни: кой друг носи броня?

— Ами стражите… — започна Джош.

Софи го прекъсна, преди да е довършил.

— Освен стражите — които до един носят черно, бих добавила.

— Май само ние — призна той. — Мразя, когато си права.

— А и тези златно-сребърни брони не са особено незабележими, нали?

— Карат ни да изпъкваме — каза той тихо. После се намръщи. — Всъщност не съм сигурен, че това ми харесва. Все едно сме животни в зоологическа градина.

Софи кимна.

— Точно така — приличаме на някаква атракция. Те искат всички да знаят, че сме тук.

— Иска ми се да си бях взел слънчевите очила — каза изведнъж Джош. — Макар че вероятно щяха да съсипят целия ефект — добави ухилено.

— Броня и слънчеви очила. — Софи се усмихна. — Щеше да е интересна гледка, това е сигурно.

— Освен това ми се иска да бях взел фотоапарат — каза Джош, вдигайки глава, за да разгледа по-добре извисяващата се право пред тях структура. — Пирамидата е изумителна. Виж само размерите на тази врата!

Точно пред тях имаше огромен вход към сърцето на Пирамидата на слънцето. Той бе преграден от сто анпу, застанали рамо до рамо, всички въоръжени с копия, които излъчваха бледа синя светлина. От двете страни на вратата безчет стъпала се издигаха към небето, където вечерното слънце къпеше полираните камъни в кървавочервени и златни отблясъци.

— Как мислиш, дали е от истинско злато? — попита Джош.

— Всичко друго е — каза Софи. — Наистина ли смяташ, че е боя?

Докато близнаците вървяха към входа, тълпата се струпа по-наблизо, образувайки дълги редици от двете им страни.

— Това сигурно са Древните на Дану Талис — прошепна Софи.

Нито една от фигурите не бе изцяло човешка, а повечето бяха полускрити от кожени наметала с качулки или омотани в плат. От време на време се мяркаше козина или дебелокожа плът, остър нокът, кървясало животинско око или рог. Но имаше и неколцина, които предпочитаха гордо да парадират със завладялата ги Промяна — плашещи изменения и чудати допълнения към телата им.

— Недей да поглеждаш — каза изведнъж Джош, — но от моята страна има една жена с крила. И с птичи крака — добави той смаяно.

— Това е Инана^[1]. — Софи се обърна да погледне, а после кимна. — Инана е. Една от най-уважаваните Древни. Могъща и смъртоносна, но не е враг на човеците. Спомените на Вещицата — поясни тя бързо на брат си, преди той да я е попитал откъде знае.

— В такъв случай, предполагам, че ще познаеш почти всекиго тук. Това може да се окаже наистина полезно.

— Вероятно ще позная повечето. Опитвам се да изтласкам мислите на Вещицата — Жана д’Арк ми показа как. Но понякога разни дребни неща проникват в съзнанието ми, като например имена. Или си спомням някои незначителни факти, които са се набили в ума на Вещицата. — Тя наклони леко глава. — Инана отглежда лъвове, затова винаги мирише на големи котки, влажна слама и изпражнения. Вещицата мрази тази миризма. И е алергична към котки — те я карат да киха.

Джош се разсмя гръмко при мисълта, че Вещицата от Ендор може да е алергична към нещо.

— Освен това се обрива от тях — добави Софи с широка усмивка, а после се засмя заедно с него.

— Всички Древни ли приличат на чудовища? — попита Джош, когато пристъпиха от слънчевата светлина в сянката на пирамидата. Температурата моментално спадна, а кънтящите им стъпки бяха приглушени и погълнати от огромната златна пирамида.

Софи кимна.

— Повечето. Не са много Древните, които Промяната не е… хм… изменила по някакъв начин… — започна тя, а после млъкна, осъзнавайки за какво намеква брат й.

Джош кимна към Изида и Озирис, които се бяха отдалечили напред и сега чакаха близнаците на гигантския вход, в сравнение с който приличаха на джуджета.

— Какво ще кажеш тогава за тези двамата? — попита той. — Те не ми изглеждат Променени.

Софи поклати глава.

— Не. Променени са — каза тя уверено. — Просто ние не виждаме по какъв начин.