Владимир Келер
Млечният път (приказка за следобедна почивка)

— Мамо, откъде са се взели звездите? — попита малкият Виген. — Това спътници ли са? Хората ли са ги направили?

— Глупаче! — презрително промърмори първокласникът Карен, по-големият брат на Виген. — Природата ги е направила.

— Вярно е — съгласи се майка им. — Звездите са направени от природата. Но у нас, в Армения има много легенди за това, как са се появили звездите. Искате ли да ви разкажа как е заблестял Млечният път, ей този там?

И ето какво разказа майка им: „Живял в незапомнени времена юношата Ваагн. Той от всичко се интересувал и от нищо не се боял. Веднъж се промъкнал при самите богове и от огъня, на който се греели небесните жители, запалил снопче слама. Вдигнала се тревога! Всички богове се втурнали да преследват храбреца. Те го заплашвали и хвърляли мълнии подире му. Но Ваагн, без да се озърта, тичал по небосвода и викал тържествуващо. От горящата слама се сипели искри и тъй като били искри от свещен огън, не гаснели. Те така си и оставали по небосвода, отбелязвайки победния път.

След години хората го нарекли Млечния път!“

Легендата направи голямо впечатление на децата.

Момчетата бяха палави и живи, фантазьори и мечтатели. В селото ги обичаха, но тъй като не всичките им измислици се приемаха благосклонно, често децата се криеха в гората и там на воля се отдаваха на фантазиите си.

Като премислиха разказа на майка си, Карен и Виген решиха да представят подвига на юношата Ваагн.

Една нощ те тайно се измъкнаха от селцето, разположено на склона на планината и в непрогледния мрак по познати пътеки се промъкнаха на върха. Там те запалиха предварително приготвения сноп слама и започна представлението.

Отпред тичаше Карен. Той летеше от върха надолу, размахваше огнената слама и викаше с все сила (за да чуят долу в селото):

— Огънят на боговете! Огънят на боговете! Всички да се пазят! Раждат се нови звезди! Раждат се нови звезди!

Виген още не умееше така хубаво да говори, макар че прекрасно знаеше легендата и разбираше ролята си на Божествен Преследвач. Той дори вярваше повече в своята роля, отколкото Карен в неговата. Искрено пламтящ от ненавист към въображаемия Ваагн, Виген тичаше след брат си и не забелязваше искрите, които се сипеха върху му. Изпълнен с ярост и страст, той се стараеше да надвика Карен:

— Отмъщение! Смърт! Ние сме богове! Ние ще отмъстим! Никого няма да пощадим! Ще запалим! Всичко ще изгорим!

С огън, викове и искри те налетяха върху един чакал, промъкващ се към жертва. Оглушен и ослепен от огъня, смъртно уплашен и объркан, той се метна на една страна, после на друга, падна в черния овраг, полетя към планинския поток и потъна във водовъртежа му.

— Глупачета! — каза баба им, като позна внуците си, тичащи от планината. — Наслушали сте се на приказки и си мислите, че звездите наистина се раждат от искри.

— И се раждат! — намеси се дядото. — От такива искри започва всичко. Тези искри никак не са обикновени! Днес това е мечта, а утре ще се появи нов спътник!