Читателски коментари (за „Дядо Божиловата надежда “ от Ангел Каралийчев)

Изключително тъжен разказ! Чел съм го като дете и остави силен спомен и дълбоко чувство на жал!!!

Жал за момчето, прегръщащо нозете на обесения си баща!!!

Жал за момчето, израснало без баща!!!

Жал за дядо Божил, четник и борец за свобода, изпаднал в крайна бедност!!!

Жал за прекършената надежда на дядо Божил, уповавал се на лъвчет, останало му като скъп спомен от убития му баща!!!

Жал за нас, които сме допуснали тази трагедия!!! И които допускаме все още подобни трагедии!!!

И все пак надежда ми дават добрите постъпки на много Българи!!! Да не забравяме доброто в нас и да го раздаваме на нуждаещите се!!! На този свят има място за всички и достатъчно за всички нуждаещи се!!!