Изключително тъжен разказ! Чел съм го като дете и остави силен спомен и дълбоко чувство на жал!!!
Жал за момчето, прегръщащо нозете на обесения си баща!!!
Жал за момчето, израснало без баща!!!
Жал за дядо Божил, четник и борец за свобода, изпаднал в крайна бедност!!!
Жал за прекършената надежда на дядо Божил, уповавал се на лъвчет, останало му като скъп спомен от убития му баща!!!
Жал за нас, които сме допуснали тази трагедия!!! И които допускаме все още подобни трагедии!!!
И все пак надежда ми дават добрите постъпки на много Българи!!! Да не забравяме доброто в нас и да го раздаваме на нуждаещите се!!! На този свят има място за всички и достатъчно за всички нуждаещи се!!!
Не искам да звуча унило или песимистично, но ми се струва, че молко сме позакъснели за такива неща като „добри постъпки“ и „помощ за нуждаещите се“.
В момента в България е много по — актуален принципа „прецакай другарче“.
Никога не е късно или ненавременно да направиш нещо добро. За тези неща няма мода. Принципът „прецакай другарче“ винаги е бил на гребена на вълната, не само в България и не само в наше време, просто защото така е по-лесно. Ако да вършиш добро беше леко и приятно, всеки щеше да е добър.
Много жалко за всички нас, но е точно така : „ПРЕЦАКАЙ ДРУГАРЧЕ“
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.