Читателски коментари (за „Седем синове “ от Лили Сейнт Джърмейн)

За тези, които още не са чели книгата, има спойлери в коментара ми. :)

О… скоро не бях чела нещо толкова — вълнуващо — хммм тази дума просто не може да го опише. Цялата история за отмъщение беше страшна, тъмна, извратена, а и толкова насилие.. но някак си задоволи „тъмните ми страсти“. :D Не съм възмутена от цялата история както някои други читатели тук, ни най-малко дори. Но пък съм чела Reapers MC на Joanna Wylde и имах някаква представа какво да очаквам от такъв клуб. По принцип си падам по историите за отмъщение и справедливост. Иначе всичките любовни романи ще бъдат твърде скучни, ако нямаше и такива книги като поредицата на Лили Сейнт Джърмейн. Джулиет ми харесва като герой, въпреки грешките, които прави и които я завличат в още по-големи беди. Относно дилемата с това, че й харесва какво й прави главния, а не би трябвало… емии един от седемте гряха е похотта, така че какво от това, че изпитва удоволствие?! А и не е само това… тя не забравя с кого е и какво иска да му направи, нали така успява да се внедри и да има достъп до всичко в клуба?! А и когато Дорнан скърби за синовете си, Джулиет буквално цъфти… защото успява да си отмъсти и то лично. Надявам се да съм успяла да обясня как го виждам. :D Таа.. хареса ми поредицата и се надява да продължите с превода. Аз не успях да се сдържа и дочетох нататък какво става.. Но със сигурност тази поредица ще я повторя. Определено е различна от клишетата за любовни книги и вероятно не допада на всеки. А за останалите… дано има повече такива книги в читанка! :)