Жечка Горчева
Исус — великият лечител

Ходеше Исус по цяла Галилея и поучаваше в синагогите. Проповядваше благовестието на Божието царство и изцеляваше людете от всякакви болести.

Слухът за този велик лечител се разнесе из цяла Сирия. След него вървяха големи тълпи хора от Галилея, Ерусалим и Юдея.

Като видя Исус множеството хора, изкачи се на хълма и седна. Учениците Му тутакси дойдоха при Него и насядаха наоколо. Тогава Христос започна да поучава с думите:

„Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство. Блажени скърбящите, защото те ще се утешат. Блажени кротките, защото те ще наследят земята. Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят. Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада. Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство. Блажени сте когато ви хулят и ви гонят и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мене. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата!“

Дълго, дълго разяснява Исус същността на Божиите заповеди, затова как трябва да се изпълняват, говори за големите човешки съблазни, каза им как трябва да се молят и да събират съкровища за небето, а не за земята, да бъдат съвършени както е съвършен техният Бог.

Денят вече преваляше, а благият звучен глас на Исус продължаваше да се разнася от хълма надолу към насъбралия се народ: „’Искайте и ще ви се даде! Търсете и ще намерите! Хлопайте и ще ви се отвори! И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, който е на небесата, ще даде толкова неща на тия, които знаят как да искат от Него?!“

После Той посъветва людете да се пазят от лъжливи пророци, които ще започнат да идват при тях. И накрая завърши дългата си реч с думите: „Всеки, който чуе тези мои слова и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който строи къщата си върху пясък. Ще завали дъжд, ще духнат ветровете, ще придойдат реките и ще се устремят върху тази къща и тя ще падне.“

Тръгвайки си за в къщи, хората продължаваха да се чудят на Исусовите думи. Те не приличаха по нищо на тези, които до сега бяха слушали от своите книжници. Повечето люде недоумяваха кому да вярват и какво трябва да сторят.

Когато Исус слезе от хълма, мнозина го последваха. Скоро един прокажен се доближи до Него. Беше страшен за гледане и всички се дръпнаха ужасени. Остана само Христос. Изродът протегна ръцете си към Него с гореща молба:

— Господи, аз вярвам, че ако Ти искаш, можеш да ми помогнеш. Моля Те, смили се над мен, очисти ме!

Исус посочи с дясната си ръка към прокажения и каза:

— Искам. Бъди очистен!

В миг проказата изчезна от тялото на човека и кожата му стана гладка и мека като на новородено. Безкрайно радостен, той се заоглежда, не вярвайки на очите си. Хората наоколо занемяха от изненада и едно многогласно „аааа“ потъна в подножието на хълма, от който току-що бяха слезли.

Тогава Исус рече на очистения:

— Сега можеш да се покажеш на свещеника за свидетелство на невярващите и да принесеш дар, какъвто Мойсей е заповядал.

Оздравелият скоро изчезна от погледите на всички, бързайки да се похвали навсякъде със своята нова чиста кожа.

Когато Христос влезе в Капернаум, към Него се приближи един стотник, който побърза да каже:

— Господи, моят добър слуга лежи у дома̀ много болен. Парализиран е и страшно се измъчва.

— Ей сега ще дойда у вас и ще го изцеля. Бъди спокоен за него! — отговори Божият син.

— Исусе Христе, аз не съм достоен да влезеш под стряхата ми, но можеш да кажеш само една дума и слугата ми да оздравее. И аз имам подчинени на мен войници, които точно изпълняват заповедите ми — каза стотникът.

Тогава Исус се обърна към онези, които вървяха след Него и рече:

— Истина ви казвам, никъде не съм намерил такава вяра. Стотниче, както си повярвал в Мен, така нека ти бъде! Иди си у дома и ще видиш, че слугата ти е вече оздравял!

Стотникът и хората около Христос побързаха да отидат в къщата, където лежеше болният. На вратата ги посрещна същият слуга, здрав и читав. Той се радваше много на щастието, че е оздравял, че от парализата му и помен не е останал.

Вечерта когато Исус дойде в къщата на ученика си Петър, за да пренощува там, видя, че тъщата му лежи болна от треска. Допря се до ръката й и болестта за миг премина. Жената веднага скочи от леглото зарадвана и започна да шета из къщи. После до късно през нощта при Учителя идваха болни от бяс и от проказа, немощни и отчаяни, и Той ги изцеляваше.

На другата сутрин в гадаринската земя Той срещна двама мъже, силно обхванати от бяс. Те излязоха от гробището и изглеждаха свирепи като диви зверове. Всички бягаха далеч от тях. Като забелязаха Исус, двамата извикаха в един глас:

— Какво имаш с нас, Ти, Божий сине? Нима си дошъл да ни мъчиш?

А недалеч от бесните хора имаше голямо стадо свине, които кротко си пасяха на поляната. Пастирите им, подпрени на гегите си, любопитно гледаха към бесните и срещналия ги Христос. От свинете около себе си като че ли изобщо не се интересуваха.

Бесовете, живеещи у двамата мъже, се молеха на Исуса:

— Молим Те, Господи, ако ни изпъдиш, прати ни поне в стадото свине!

Тогава Исус им заповяда:

— Напуснете телата на тези хора и идете бързо в свинете!

И бесовете излязоха от хората и отидоха в свинете. Изведнъж цялото стадо побесня и се спусна надолу по стръмнината, та право в езерото. Всички свине се издавиха. Ужасени, свинарите побързаха да отидат в града, където навсякъде охотно разправяха какво се бе случило.

Исус се качи в една ладия и пристигна в Своя град. Едва що дошъл и при Него донесоха един болен на постелка, целият парализиран. Христос го погледна и каза:

— Стани! Вдигни постелката и иди у дома си!

Човекът стана, огледа вече здравото си тяло и побърза да се прибере у дома си, за да сподели с близките си голямата радост от изцелението на скованото си тяло.

Не след дълго при Исус дойде един началник, който като се покланяше, каза:

— Дъщеря ми току-що умря. Но Ти дойди и сложи ръката си на нея, та да се съживи и оздравее.

Христос стана и тръгна подир човека. Учениците Му също тръгнаха. Както вървеше из навалицата от хора, една болна жена се приближи зад Него и се допря до полата на дрехата Му. Тя вярваше, че като се допре до дрехата — ще оздравее. Исус се обърна, видя я и рече:

— Дерзай, дъщерю! Твоята голяма вяра те изцели.

В същия миг жената оздравя. А беше боледувала толкова дълго…

Когато Исус дойде в къщата на началника, видя всички разтревожени и им каза:

— Вървете си по домовете! Момичето не е умряло. То спи.

Присъстващите започнаха да му се присмиват, че не различава умрял от заспал. Но Той влезе при момичето и го хвана за ръката. До преди миг мъртво, детето отвори учудено очи и стана да ходи.

За това чудо, извършено от Христос, се заговори из цялата страна.

Когато Учителят си тръгна след възкресението и изцелението на момичето, след Него тръгнаха двама слепи мъже, които викаха в един глас:

— Смили се над нас, Исусе! Господи, смили се над нас!

Накрая Исус се спря и ги попита:

— Вярвате ли, че мога да ви изцеля?

— Вярваме, Господи, вярваме Ти много — отвърнаха те.

Тогава Той се допря до очите им и рече:

— Нека ви бъде според вярата ви!

Очите на слепците се отвориха и те се заоглеждаха наоколо, безкрайно учудени и радостни. А Исус им заръча:

— Не казвайте никому за това!

Но те бързо хукнаха нанякъде и започнаха да разгласяват славата Му по цялата страна.

След това при Исус доведоха един ням човек, който веднага проговори и бързо тръгна към дома си, за да се похвали със стореното му чудо от Божия син.

Много хора, станали свидетели на толкова чудеса, си думаха:

— Никога, никога не се е виждало до сега такова нещо в Израиля. Наистина Този ще да е Божия пратеник!

А Исус продължаваше да обикаля градове и села и да поучава в синагогите им. Навсякъде по пътя Си изцеляваше болни и немощни. Като видя многото отрудени и страдащи люде, разпръснати като овце без пастир, Той се обърна към учениците си и каза:

— Жетвата е много изобилна, а работниците са малко. Молете се на Господа да изпрати повече работници за тази голяма работа!