Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция и форматиране
- mrumenov (2013)
- Източник
- От автора
Книгата е изпратена от автора.
Издание:
Жечка Горчева. Давид и Голиат. Библейски разкази
Редактор: Радослав Димитров
Технически редактор: Радослав Райчев
Художник на корицата: Велко Велков
Илюстрации из Библия от Кенет Н. Тейлър
Формат 60х84/16
Печатни коли 6,5
Дадена за набор: август 1993 г.
Излязла от печат: октомври 1993 г.
Издателство „ВЕСТА“ — В. Търново
Електронен набор и странирано КФ „Полиграф-принт“ — Разград
Печат и подвързия — ДФ „Абагар“ — Ямбол
История
- — Добавяне
Цар Соломон не беше достигнал още средна възраст, когато славата за неговата мъдрост и красота се разнесе далече отвъд границите на Израил. Навсякъде с удивление изричаха името му, защото нямаше между царете подобен нему.
Още когато беше много млад, цар Соломон говори на сън в Гавон с Господ, който му каза:
— Искай какво да ти дам!
А Соломон отговори:
— Ти, Господи, показа голяма милост към баща ми Давида, понеже той ходи пред Тебе във вярност. И сега, Боже мой, Ти си направил слугата си цар вместо баща ми, но аз съм още много млад и не зная какво да правя. Дай, ако може, на слугата си разумно сърце, за да съди правилно людете Ти, за да различава добро и зло, защото кой може да съди този Твой голям народ?
Тези думи на Соломон бяха угодни на Бога и Той му каза:
— Понеже ти не поиска за себе си нито богатство, нито дълъг живот, нито смъртта на неприятелите си, а поиска разум, за да раздаваш правосъдие, ето аз ти давам мъдро и разумно сърце, така щото преди тебе не е имало подобен на тебе, нито след тебе ще се издигне такъв. Дадох ти и това, което не си поискал — богатство и слава. И ако ходиш в моите пътища и пазиш заповедите ми, както баща си Давид, тогава ще продължа и дните ти.
Събуди се цар Соломон след този сън и се върна в Ерусалим, за да съди своя народ. Едва що пристигнал и пред него се явиха две разплакани жени.
Едната побърза да каже:
— О, господарю мой, чуй молбата ми! Аз и тази жена тук живеем в една къща. Преди няколко дни ми се роди син. След мене и тя също роди син. В къщата няма друг човек — само двете сме. Миналата нощ умряло детето на тази жена, защото тя го затиснала в съня си. После станала посреднощ и докато аз спя взела моя син, а на пазвата ми положила мъртвото си дете. Когато се събудих в зори да накърмя сина си, аз изумена видях, че той е мъртъв. Плаках много, но когато се развидели, аз разбрах, че това не е моето дете. Бих могла да го разпозная сред хиляди други бебета.
А другата жена извика:
— Не, не е така! Мъртвият е нейния син, а живият — моят. Тя иска да ми го отнеме, царю, защото нейното дете е мъртво.
Двете жени продължаваха да се надвикват пред царя като всяка от тях твърдеше, че живото дете е нейно.
Цар Соломон поиска един голям нож и рече:
— Разделете на две живото дете и дайте едната половина на едната жена и другата половина — на другата!
Тогава онази жена, чието дете беше живо, извика:
— О, господарю мой, не го убивай! Дай го на нея!
А другата жена каза:
— Не, по-добре го разделете! Да не е нито мое, нито нейно.
Тогава Соломон каза:
— Дайте детето на тази жена, която поиска да остане живо! Тя е майка му.
Целият Израил научи за тази справедлива присъда на царя и разбра, че Божия мъдрост има в него. От тогава той се прочу наблизо и далеч със своето правосъдие.