Жечка Горчева
Гадателят на сънища

Откакто Петефрий купи Йосифа от мадиамските търговци и го постави настоятел на домакинството си, Господ благослови дома му. Началникът на фараоновите телохранители остави всичко, което имаше в Йосифовите ръце. Нивите започнаха да раждат повече, животните бързо се умножаваха и Петефрий не можеше да се нахвали с Йосифа. Момчето бързо стана строен и красив мъж. Беше умен и находчив във всичко.

След време жената на египтянина хареса Йосифа и го помоли да легне с нея. Той обаче отказа с думите:

— Ти си жена на господаря ми, който ми е гласувал доверие във всяко нещо и аз няма да му сторя това зло като те отнема от него. Няма да съгреша пред Бога.

Но жената беше упорита и всеки ден задяваше момъка. Все се надяваше, че може да го подлъже със своята красота и сладкодумие. А той все така си оставаше непреклонен и тя реши да действа с хитрост и измама. Веднъж издебна момент, когато в къщата нямаше други мъже и хвана Йосифа за горната дреха като пак го помоли да легне с нея. Но той остави в ръката й дрехата си и избяга навън.

Тогава коварната жена се развика и когато влязоха слугите, тя им каза:

— Вижте, моля, до къде стигна този нахален евреин! Опита се да ме изнасили. Добре, че успях да извикам със силен глас, та той се изплаши и побягна навън като остави дрехата си при мен.

Вечерта тя каза същото на мъжа си и му показа дрехата на Йосифа. Петефрий й повярва и много се разгневи. Без да изслуша момчето, той го хвърли в крепостната тъмница, където бяха затворени царските престъпници. Но и тук Господ беше с Йосифа и му даваше своето благоволение пред очите на тъмничния началник. Затова началникът го направи разпоредник в тъмницата.

В крепостната тъмница бяха затворени началника на виночерпците и началника на хлебарите, които бяха разгневили с нещо фараона. Началникът на телохранителите изпрати при тях Йосиф да им прислужва.

В една ранна утрин Йосиф завари виночерпеца и хлебаря тъжни и смутени от нещо. Попита ги какво им се е случило, а те му отговориха:

— И двамата тази нощ сънувахме по един странен сън, а няма кой да ни ги изтълкува.

Йосиф отвърна:

— Тълкуванията са само от Бога. Разкажете ми сънищата си, моля!

Пръв започна началникът на виночерпците:

— Видях на сън лоза, която имаше три пръчки. Те напъпваха, цветовете цъфнаха и гроздовете бързо узряха. В ръката ми беше чашата на фараона. Аз изстисках в нея гроздовете и му я подадох.

Йосиф изтълкува така съня му:

— Трите пръчки са три дни. След три дни фараонът ще ти върне службата и ти отново ще поднасяш чашата му както преди. Но, моля те, спомни си за мен, когато те постигне благополучие и ме измъкни от тук. Аз съм доведен насила от Еврейската земя, а тук никому зло не съм сторил, за да лежа в тази тъмница и да прислужвам на хората.

После началникът на хлебарите разказа своя сън:

— Три кошници, пълни с бял хляб, бяха върху главата ми. В най-горната имаше и някакви ястия. Птиците ядяха от тях. Какво ли ще да рече този мой чуден сън?

Йосиф му отговори:

— Трите кошници са три дни. Точно след три дни фараонът ще те обеси на едно дърво и птиците ще изкълват месата ти. Съжалявам, че трябваше да ти съобщя тази грозна вест, но ти поиска да разтълкувам точно съня ти.

Хлебарят се отчая след това тълкуване на съня му, но се надяваше тайно то да не е правилно.

След три дни беше рожденият ден на фараона. Той направи голямо угощение на всичките си слуги. В разгара на пиршеството изведнъж се сети за затворените в тъмницата двама свои придворни и нареди начаса да ги доведат при него. Началника на виночерпците той възстанови на службата му. Безкрайно щастлив, виночерпецът пак подаваше чашата с вино във фараоновата ръка. А началника на хлебарите веднага обеси на едно дърво. Всичко стана точно така, както беше казал Йосиф.

Силно зарадван, че отново е заел своята хубава служба, началникът на виночерпците забрави за обещанието си пред Йосифа да си спомни за него в дните на своето благополучие. И Йосиф остана в тъмницата.

Изминаха още две години. Йосиф си стоеше в крепостната тъмница и вършеше добре своята работа на разпоредник в нея. Никой не се сещаше за това, че той стои там съвсем невинен. Но ето, че фараонът една нощ сънува интересен сън: стоеше край реката Нил, когато изведнъж из водите й излязоха седем угоени хубави крави и започнаха да пасат в тръстиките край брега. Скоро след това от реката излязоха седем слаби и грозни крави. Те побързаха да отидат при хубавите крави и в миг ги погълнаха. Фараонът се стресна и пробуди. Но после пак заспа и засънува втори сън: видя как от едно стебло израснаха седем пълни хубави класа. След това от същото стебло израснаха седем тънки хилави класа, които бързо погълнаха пълните класове.

На сутринта фараонът не можеше да мисли за нищо друго, освен за своите чудновати сънища. Той нареди да повикат в двореца му прочути мъдреци и гледачки от целия Египет. На всички разказваше сънищата си, но никой не успя да ги разгадае.

Тогава при фараона се яви началникът на виночерпците и като коленичи, каза:

— Господарю мой, много съм виновен пред един човек. Едва днес се сетих за него. Преди две години, когато бяхме в тъмницата заедно с началника на хлебарите, ние сънувахме една нощ сънища, които един млад евреин, слуга на началника на телохранителите, разгада съвсем точно. Бях му обещал нещо, което не изпълних в голямата си радост. Моля да го повикате сега. Той ще разгадае правилно и двата ти съня, господарю.

Фараонът бързо нареди да изведат от тъмницата Йосиф и да го доведат при него.

Йосиф веднага разбра, че неговият час вече е настъпил. Той се изми, преоблече, обръсна се и побърза да се яви пред фараона, който веднага му разказа сънищата си. Изслушал ги внимателно, младият евреин рече:

— Бог е явил на фараона това, което скоро ще направи. Седемте хубави крави, както и седемте пълни класове, са седем години на голямо плодородие по цялата египетска земя. А седемте мършави крави, както и седемте прегорели класове, са седем години на страшен глад, които ще дойдат след годините на голямо изобилие. А това, гдето съновидението на фараона се е повторило, означава, че това е решено от Бога и че Той скоро ще го извърши. Добре е сега фараонът да потърси един мъдър човек, когото да постави над египетската земя. Този човек трябва да събере през седемте плодородни години петата част от храната на цялата египетска страна. Събраното нека бъде под фараоновата власт, за да се пази за седемте гладни години, които ще настъпят на земята.

След като изслуша Йосифа, фараонът попита слугите си:

— Кажете, моля, ще можем ли да намерим човек като този тук, в когото да има Божия дух и Божията мъдрост?

После се обърна към Йосифа и каза:

— Понеже Бог ти е открил всичко това, аз мисля, че няма на земята толкова умен човек, колкото тебе. Ти ще властваш над моя дом и слугите ми ще слушат твоите заповеди! Само с престола си ще бъда по-горен от тебе.

После фараонът извади пръстена от ръката си и го сложи на Йосифовата ръка, облече го в скъпи дрехи от висон и окачи на шията му златно огърлие. Нареди да го возят в колесница и да викат пред него: „Коленичете!“ И така го постави над цялата египетска земя. После му даде за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер.

След това Йосиф излезе на обиколка из египетската страна. Наистина през седемте години на плодородие земята роди преизобилно всякакъв плод. Йосиф събра във всеки град храната от околните му ниви. Събра толкова много жито, че накрая престана да го мери.

През годините на плодородието на Йосиф се родиха двама сина. Първородният си той нарече Манасия, което значи „Забравяне“, защото Бог направи така, че да забрави всичките си мъки и бащиния си дом. Вторият именува Ефрем, което значи „Плодовит“, защото Бог го направи плодовит в страната на страданието му.

След седемте години на голям берекет настъпиха седем години на глад по всичките земи. Но в египетската страна имаше хляб. Когато хората огладняха и се оплакаха на фараона, той им каза:

— Идете при Йосифа и каквото той ви каже — това направете!

Тогава Йосиф отвори всичките житници и започна да продава, защото гладът се усилваше. По-късно при него започнаха да идват хора и от другите земи да купуват жито, защото гладът по всичките страни беше страшен.