Ангел Попов
Две палми

Две палми сенчести растяха

сред пясъчен пустинен зной

и рай божествен сякаш бяха

за морни пътници безброй.

 

Под тях извираха фонтанно

прохладни гейзерни води

и сплитаха се непрестанно

към тях отправени следи.

 

Кервани, птици и животни,

подобно божи небосклон,

по равно — бедни и имотни

деляха хладния подслон.

 

Но после някой ненаситен

заграби палми и вода

и даже пясъкът пустинен

реши да вземе за беда.

 

Запали джипа в маранята

и хукна в пясъчната шир,

но в миг закъсала колата

и там намерил вечен мир.

 

А двете палми пак простират

сред зноя сенчести листа

и хладни гейзери извират

за всички жадни по света.