Ангел Попов
Прощаване

На дядо Иван

Сред черната земна утроба

притихва след време човек

шегува се даже пред гроба

а после замлъква навек.

 

Човекът с несметно богатство

и бедният дрипав клошар

потъват в студеното царство

на вечния призрачен цар.

 

Защо сме напразно тогава

жестоки, бездушни и зли

щом злато и земната слава

са само крайпътни мъгли?

 

Дори и в несгоди живяли,

но с обич и честни лица,

нетленния плам сме предали

на волните млади сърца.