Ангел Попов
Февруарска нощ

Загледан в свода ярък на нощта,

отдалечен, споходен от видения,

потъвам в призрачната пустота

на небесата, пълни със знамения.

 

Над хребета на оня черен хълм

звезди горят и сякаш са разпятие,

в нозете на което като псалм

звучи нощта с любов или проклятие.

 

По-ясни стават тайнства и звезди

и пътят млечен води към Голготата,

започващи и гаснещи бразди

разсичат глъбините на природата.

 

Замръзват бавно ярките тела.

Покрива свода ледената Аркткиа.

Начупени и пръснати стъкла

фиксират необятната Галактика.

 

Студено свети звездното кубе.

Луната ясна зъзне от кандилото.

В такава нощ под зимното небе

възкръсна Дякон Левски от бесилото.