Ангел Попов
Зимна песен

                Гробът на Левски

                не знае никой…

Къде в земята си заровен, сине,

в земята, вкочанената от скръб?

Дори тополата за тебе гине —

бесилка, стенеща с пречупен гръб.

 

— Завит съм, мале, в зимни одеяла,

ни студ, ни жега се усеща тук.

Да бе ми песен нашенска запяла,

дано разбуди ме със своя звук.

 

Бих пяла, сине, Боже милостиви:

„Балканът бял нахлупил е калпак,

покълва житото сред плодни ниви“,

но ще ли станеш с неговия злак?

 

— Ти плачеш, мале! Пей ми издълбоко,

любимата хайдушка ми запей:

„Теглото черно, а пък Бог високо,

хайдутин, мале, волно се живей!“

 

Ах, пея, сине! Зимата припява.

Но знаеш, чедо, тъй си е било,

на теб щом пея, сякаш се стопява

жорчилката на черното тегло.