Ангел Попов
Война

Не те видях. Зората се разпука

и аз погледнах слънчевия свят

когато ти бе минала оттука

и покосила много нежен цвят.

 

Една легенда ми разказа само

за аления мак, окървавил

полетата, където тежко рамо

пшениченият клас е наклонил.

 

И ти, отнела толкова копнежи,

легенда би останала за мен,

в която само споменът бележи

печален край на древен Картаген.

 

Но аз видях едно момче, което

загубило баща си в Балатон,

на братската могила сред полето

посипа с мак снарядния патрон.

 

То вярваше, че винаги ще има

за братските могили по света

от Тропика до полюсната зима

в сърцата ни омраза и цветя.