Ангел Попов
Помен за Титаник

Сред тъмни бездни притаени

Титаник чезне разгромен,

но тъжни вопли разпилени

донася вятърът до мен.

 

От блян последен озарени,

сами в простора вледенен,

сърца за обич сътворени,

прощален помен и от мен!

 

Но днес щом бури разразени

застигат кораб устремен,

душите сякаш възкресени

пътуват в бурите до мен.