Ангел Попов
Влюбеният вълк

Ах, колко съм злочест!

И страдам не от днес.

Години вече аз

изгарян съм от страст.

 

Щом даже и за миг

покаже Заю лик,

блуждая като в сън

и душа всеки пън.

 

За мъката разбра

вред цялата гора,

но Заю Баю Пух

преструва се на глух.

 

Бутилка каберне

и две — защо пък не,

бих пийнал вдъхновен

със Заю Баю… в мен.