Ангел Попов
Черното коте

Черното коте

с ясни очички

стана приятел

бързо на всички.

 

Вчера на двора

цъфна случайно,

както цветчето

цъфва омайно.

 

Гали се, мърка,

маха с опашка,

ангелче също

в дяволска дрешка.

 

Носят му всички

вкусна храница,

сякаш е тяхна

тази душица.

 

Гледам и мисля:

тук на земята

колко са пълни

с обич сърцата!