Ангел Попов
Две котета послушни

Живели на земята

в къщурка не богата

две котета послушни

и много добродушни.

Да бъдем все пак ясни:

били те най-прекрасни!

Котакът бил наперен

и твърде правоверен.

А котето — Писана,

умница и прибрана,

ту тихичко, ту звънко

предяла много тънко.

Отлична домакиня —

от постно и смокиня

варяла задушено

и сладко съвършено.

Котакът пък чудесен

от някой орех пресен

приготвял вкусни ядки

за котетата сладки.

От нищо — нещо, значи!

Решавали задачи!

И дните и нощите

преяждали,горките!