Ангел Попов
Приспивна песен

На дъщеря ми

Ти и твоята дрънкалка

сте еднакви в мойта длан,

но дали си толкоз малка

или аз съм великан?

 

В тази първа твоя есен

ранен сняг вали навън

и безмълвната му песен

те унася в зимен сън.

 

Спи, сънувай тази чудна

белоснежност в есента,

като пролет ранобудна

грее твойта красота.

 

И макар като дрънкалка

да те нося в мойта длан,

ти не си ми толкоз малка,

нито аз съм великан.