Ангел Попов
Слънчева жена

Жарките ни срещи,

сладките игри,

думите горещи

спомням си дори.

 

Устните ти впити

розов са атлаз,

панделки навити,

вързани със страст.

 

Жадните ми длани

макове берат,

грейнали поляни

огнено цъфтят.

 

Женската ти хубост

роза е сред зной,

мъжката ми лудост

летен е порой.

 

Искам, но не мога

теб да те сравня,

пратена от Бога

слънчева жена.